неделя, 25 януари 2009 г.

Train Thoughts

Заглавието само подсказва, но да поясня все пак. Мислите, които ми дойдоха предните 2-3 дни докато бях във влака. Няма нищо цялостно, но каквото такова. Малка творческа криза преживявам явно :D..

"„Извинявай”. Защо ? Има толкова много „извинявай” – искрени, предумишлени, влюбени, разкайващи се. Има толкова много прични да се извиним и толкова рядко го правим. Гордост, предразсъдъци, страх, глупост – безброй причини да не го направим.


Някой слуша, някой гледа, трети спи. Независимо какво правят, те са обединени от една идея.
Стоиш там в стаята. Чувстваш че си сам. Всъшност не си. Но все пак.. така се чувстваш.

Колкото и да се опитвам понякога да кажем какво чувстваме, какво искаме да направим, някой преди нас просто го е направил по-добре. В това няма нищо лошо, стига да намериш наистина абсолютно точните думи, които отговарят на това, което чувстваш.
Вина има култови фрази, които няма да остареят , но те вървят ръка за ръка с тези, които са изчерпали значението си твърде отдавна.


Стоим там и чакаме. Какво точно? Труден въпрос. Винаги е различно и винаги може да се сведе до едно единствено нещо. Чакаме отговор. Отговора на надеждите ни, отговора на мечтите ни, отговора на единственият ни въпрос.
Стоим там и се чудим. Какво точно ? Можем ли да притежаваме вечността? А ако може, тогава какво? Най-вероятно е чудено винаги да се чувстваш сигурен, но удовлетворението и насладата от това да получиш шанс, късмет е много по-голямо от това да вървиш по строго начертания си график.
"

Няма коментари:

Публикуване на коментар