Двата абзаца са писани пак по различно време. Напоследък май все така взех да правя. enjo...
"Не винаги е за хората, които остават. Не е и за тези, които си тръгват. По-скоро за тези, които са били някъде. Някъде до толкова, че да си спомняме. Не винаги ще си спомняме с добро, ала и не винаги ще помним. Когато си мислим, че знаем, то тогава то най-малко е така или се намира нещо, което да ни убеди в именно обратното, че няма нищо сигурно. Всеки от нас има своите малки неща, с които да предизвиква съдбата по свой си начин, а тя както знаем работи в много мистериозни насоки.
Събираме истории. Разказваме ги. Те стават други истории. Заживяват, свой собствен живот. Стават нечии други. И така ден след ден, всичко се променя с незначителни крачки. Крачки напред, крачки назад. И ако се следва логиката, трябва от това всичко напред-назад, да намерим равновесно средно положение. Ако ли не, явно логиката не ни е от силните страни и трябва да пробваме с нещо друго."
неделя, 28 март 2010 г.
събота, 20 март 2010 г.
Closer
Снощи гледахме "Closer". Аз за н-ти път, другите за 1ви. Уви на мен пак ми хареса повече от на всички останали. И реших да си попиша в негова чест. enjoy...
"Нещата, които забравяме.... Живота, който живеем.... Нещата, от които се страхуваме.... Живота, който не живеем... Идеите, с които се събуждаме всяка сутрин.... Надеждите, с които заспиваме всяка вечер.... Пропиляното време в безсмислено умуване... Изгубеното време по празни надежди и обещания...
Както всеки медал има своите две страни, така и всеки наш ден, мисъл, постъпка има своите конфликтни точки. Те ни карат да обичаме, да проклинаме, да захвърляме и да захващаме. Търсим истината, но така не бихме я открили и след милион години. Всичко е случайно и ако е станало Така, значи точно Така е трябвало.
Ще вярваме в тази истина, в кяото виждаме смисъл. Утре тя може да е друга. Дори може и да не е близка до тази. Всичко е до толкова отностително, до колкото ни е богато въображението, а това понякога е доста относително. Колкото и да има смисъл, не винаги има смисъл. И така ден след ден, вярваме в това, в което ни изнася пък да става каквото ще."
"Нещата, които забравяме.... Живота, който живеем.... Нещата, от които се страхуваме.... Живота, който не живеем... Идеите, с които се събуждаме всяка сутрин.... Надеждите, с които заспиваме всяка вечер.... Пропиляното време в безсмислено умуване... Изгубеното време по празни надежди и обещания...
Както всеки медал има своите две страни, така и всеки наш ден, мисъл, постъпка има своите конфликтни точки. Те ни карат да обичаме, да проклинаме, да захвърляме и да захващаме. Търсим истината, но така не бихме я открили и след милион години. Всичко е случайно и ако е станало Така, значи точно Така е трябвало.
Ще вярваме в тази истина, в кяото виждаме смисъл. Утре тя може да е друга. Дори може и да не е близка до тази. Всичко е до толкова отностително, до колкото ни е богато въображението, а това понякога е доста относително. Колкото и да има смисъл, не винаги има смисъл. И така ден след ден, вярваме в това, в което ни изнася пък да става каквото ще."
понеделник, 15 март 2010 г.
Сън в съня
Няма нищо общо с П.И.Ф. ,освен сходството в заглавията. За лека нощ, за добро утро или поне за добър ден. enjoy...
Пропускаме всичко ново, за да видим отново нещо старо. Търсим нещо старо, за да открием нещо ново. Какво може да значи това? Какво правим всъшност? Времето ли е наш господар или кому е нужно време? А когато нямаме ограничения или губим разума си и мечтаем твърде наделеч, или сме не ни се налага да мислим, защото сме щастливи. А когато сме щастливи какво може да искаме повече ? Още щастие, разбира се. А то се постига с още търсене. До какво води едно търсене? - До още повече въпроси, на които ако дори сами не можем да си отговорим. Или ако можем, не намираме задоволяващ отговор.
С "добре" се опитваме да опишем нещо хубаво, но никой не знае точно защо и как. Може би, защото го приемаме за даденост, както и малките хубави неща в живота. А стигнем ли до там на дали има път, по който да поемем за да чуем невидимото.""
Пропускаме всичко ново, за да видим отново нещо старо. Търсим нещо старо, за да открием нещо ново. Какво може да значи това? Какво правим всъшност? Времето ли е наш господар или кому е нужно време? А когато нямаме ограничения или губим разума си и мечтаем твърде наделеч, или сме не ни се налага да мислим, защото сме щастливи. А когато сме щастливи какво може да искаме повече ? Още щастие, разбира се. А то се постига с още търсене. До какво води едно търсене? - До още повече въпроси, на които ако дори сами не можем да си отговорим. Или ако можем, не намираме задоволяващ отговор.
С "добре" се опитваме да опишем нещо хубаво, но никой не знае точно защо и как. Може би, защото го приемаме за даденост, както и малките хубави неща в живота. А стигнем ли до там на дали има път, по който да поемем за да чуем невидимото.""
събота, 13 март 2010 г.
Burning bridges ?
Има моменти от нещото, които съм ги писал преди месец, има такива, които съм писал преди 4-5 дни, има и 2-3 изречения, които съединяват и завършват всичко това. enjoy..
"Ако това, което очакваме е това, което никгоа не се случва. Ако това което се случва е това, което никога не очакваме. Ако всичко е игра на думи и ако всяка дума е нещо.. един малък детайл от цялата картина. Или всяка дума е без значение...вече. Кой може да знае кое, какво, кога е? Понякога късно, понякога никога. А какво ли би било да пробваме нещо средно ? Някъде там, някъде някога. По-добре късно, отколкото прекалено късно. Няколко думи, отколкото николко изобщо. А макар понякога истината да си противоречи с това, в което що годе вярваме достатъчно дълго време, не сме виждали пречка да живеем наивно. Защо сега да почваме да си противоречим ?
Ако всеки ден откриваме нещо ново, не може да бъдем сигурни в почти нищо старо. А това защо е така, може само.. еда кой си да ми каже. Тогава, какво ? Е може би всичко преди само, че с една идея по-еда как си. А дали всеки не иска да знае кое е това еда как си и еда кой си – със сигурност, това ще е най-прекрасната загадка, която ще решим. Следвайки всички природни сили обаче, това ще стане някъде около времето, което не ни интересува. А до тогава ще сме изгорили почти всички пътища назад, защото така е било най-добре. Или така сме сметнали за най-добре. А знае ли някой изобщо, какво значи „добре” ?
"
"Ако това, което очакваме е това, което никгоа не се случва. Ако това което се случва е това, което никога не очакваме. Ако всичко е игра на думи и ако всяка дума е нещо.. един малък детайл от цялата картина. Или всяка дума е без значение...вече. Кой може да знае кое, какво, кога е? Понякога късно, понякога никога. А какво ли би било да пробваме нещо средно ? Някъде там, някъде някога. По-добре късно, отколкото прекалено късно. Няколко думи, отколкото николко изобщо. А макар понякога истината да си противоречи с това, в което що годе вярваме достатъчно дълго време, не сме виждали пречка да живеем наивно. Защо сега да почваме да си противоречим ?
Ако всеки ден откриваме нещо ново, не може да бъдем сигурни в почти нищо старо. А това защо е така, може само.. еда кой си да ми каже. Тогава, какво ? Е може би всичко преди само, че с една идея по-еда как си. А дали всеки не иска да знае кое е това еда как си и еда кой си – със сигурност, това ще е най-прекрасната загадка, която ще решим. Следвайки всички природни сили обаче, това ще стане някъде около времето, което не ни интересува. А до тогава ще сме изгорили почти всички пътища назад, защото така е било най-добре. Или така сме сметнали за най-добре. А знае ли някой изобщо, какво значи „добре” ?
"
вторник, 9 март 2010 г.
Утопията ала бала
То и заглавието и текста си казва достатъчно. Напоследък нещо съм по отворените финали. Не знам защо :) enjoy...
Утопиите. Да, утопиите. Кой не знае и кой не е чувал за тях. Каква важност им отдаваме и знаем ли истинското им значение? Все ще дойде момент, в който да се запитаме дали пък не можем да ги превърнем в реалност. Ами май те тъкмо за това са утопии, а не просто мечти, защото са неусъществими. Със сигурност ще ни се струва, че за момент сме на еййй толкова мъничко да я докоснем, за кратък миг си поемаме въздух и тя вече е прекалено далеч. Опитваме се да я достигнем отново и отново и отново...
Някой ден ще разберем разликата между това да си блъскаме главата в стената и това да пикаем срещу вятъра. Общото е, че и от двете хем няма полза, хем ще се ядосваме, главно на нашата си тъпотия. Разликата е, че от едното ще го разберем доста по-бързо и далеч по-безболезнено. Е, все пак за това сме хора. Грешим за да живеем, живеем за да можем да грешим. И така до...
Утопиите. Да, утопиите. Кой не знае и кой не е чувал за тях. Каква важност им отдаваме и знаем ли истинското им значение? Все ще дойде момент, в който да се запитаме дали пък не можем да ги превърнем в реалност. Ами май те тъкмо за това са утопии, а не просто мечти, защото са неусъществими. Със сигурност ще ни се струва, че за момент сме на еййй толкова мъничко да я докоснем, за кратък миг си поемаме въздух и тя вече е прекалено далеч. Опитваме се да я достигнем отново и отново и отново...
Някой ден ще разберем разликата между това да си блъскаме главата в стената и това да пикаем срещу вятъра. Общото е, че и от двете хем няма полза, хем ще се ядосваме, главно на нашата си тъпотия. Разликата е, че от едното ще го разберем доста по-бързо и далеч по-безболезнено. Е, все пак за това сме хора. Грешим за да живеем, живеем за да можем да грешим. И така до...
петък, 5 март 2010 г.
Eдинствено....
Тия дни се засилих да пиша. Хъх. Та за лека нощ пописах малко. enjoy..
"Какво искаме да знаем, какво искаме да научим, какво сме научили? Какви са нещата от живота и кои са хубавите малки и кои големите незначими? Кой - кой е в цялата тази картинка? Все ще дойде или вече е дошъл този момент, в който се питаме нещо такова. Имаме много възможности да разгадаем тези загадки.
Трудно е да знаеш една истина, тя да е нещо като константа, и все да бягаш от нея. Едно че противоречи на това, което сме научили за себе си, второ, че изобщо не намираш смисъл в действията си, противоречащи на това, което уж искаш, трето, обикновено виждаш първото, което ти е достатъчно, камо ли, че има и второ след него. И така, малко или много в безсмислени действия си казваме : "Казах ли ти!" и "Какво по....".
Всеки ден се състезаваме с това да не сме сами или малко повече сами по себе си. Истината е, че няма истинска истина. Рано или късно всичко е повторение на повторение и копие на копираното. А в крайна сметка ни остава единствено............."
"Какво искаме да знаем, какво искаме да научим, какво сме научили? Какви са нещата от живота и кои са хубавите малки и кои големите незначими? Кой - кой е в цялата тази картинка? Все ще дойде или вече е дошъл този момент, в който се питаме нещо такова. Имаме много възможности да разгадаем тези загадки.
Трудно е да знаеш една истина, тя да е нещо като константа, и все да бягаш от нея. Едно че противоречи на това, което сме научили за себе си, второ, че изобщо не намираш смисъл в действията си, противоречащи на това, което уж искаш, трето, обикновено виждаш първото, което ти е достатъчно, камо ли, че има и второ след него. И така, малко или много в безсмислени действия си казваме : "Казах ли ти!" и "Какво по....".
Всеки ден се състезаваме с това да не сме сами или малко повече сами по себе си. Истината е, че няма истинска истина. Рано или късно всичко е повторение на повторение и копие на копираното. А в крайна сметка ни остава единствено............."
сряда, 3 март 2010 г.
Отраженията на едно пътуване
Вчера като се прибирах във влака ми се отвори един прозорец с време, което се чудех как да запълня и тъй като ми казаха, че отдавна не съм бил писал и трябвало да попиша.. Какво да правя. Пописах. enjoy...
"Всеки ден виждаме нови отражения на нещо познато. Кои ни харесват, кои не. Но рано или късно си задаваме един или друг по-важен въпрос в бързането си да разберем тези отражения. А тези въпроси, почти никога нямат общо с разбирането на цялата картинка. Казваме си едно, опитваме се да го постигнем и току виж все излиза нещо друго. От нас вече зависи как ще го оценим изoбщо. Получим ли каквото плануваме, обикновено не му се наслаждаваме и то не, защото не е хубаво и може би дори по-хубаво от колкото сме си го представяли, а защото или ще ни дойде в момент, в който не ни е до това или вече ще сме забравили как да оценяме. Колкото и тъжно да звучи, няма как да кажем, че не е като да не се е случвало. А когато се е случило така, че да платим безумна цена за това щастие, тогава все повече забравяме да оценяме, защото след като сме заложили всичко, дори и повече - наградата губи значението си. Тогава малките неща, вече отдавна са си заминали и е останала само една обща картина, отражение и то понякога доста неясно, на това, на което сме опитали да видим."
"Всеки ден виждаме нови отражения на нещо познато. Кои ни харесват, кои не. Но рано или късно си задаваме един или друг по-важен въпрос в бързането си да разберем тези отражения. А тези въпроси, почти никога нямат общо с разбирането на цялата картинка. Казваме си едно, опитваме се да го постигнем и току виж все излиза нещо друго. От нас вече зависи как ще го оценим изoбщо. Получим ли каквото плануваме, обикновено не му се наслаждаваме и то не, защото не е хубаво и може би дори по-хубаво от колкото сме си го представяли, а защото или ще ни дойде в момент, в който не ни е до това или вече ще сме забравили как да оценяме. Колкото и тъжно да звучи, няма как да кажем, че не е като да не се е случвало. А когато се е случило така, че да платим безумна цена за това щастие, тогава все повече забравяме да оценяме, защото след като сме заложили всичко, дори и повече - наградата губи значението си. Тогава малките неща, вече отдавна са си заминали и е останала само една обща картина, отражение и то понякога доста неясно, на това, на което сме опитали да видим."
Абонамент за:
Публикации (Atom)
