Тъй като аз все още съм неграмотен, а редакторката ми за момента е заета, мисля да пусна този пост така, а след време дай Боже ще има римейк с поправени правописни и пунктуационни грешки. Ами.. enjoy...
п.п. Вече е редактирано :)
"Понякога чакаме толкова много, че след всичкото чакане, това, което получим ни се струва твърде малко и твърде незаслужено. Взираме се назад, а според зависи в какво състояние сме, виждаме различни неща. Общо взето, както винаги – каквото ни изнася. А времето, си тиктака, часовникът си минава, а единственото, което е останало от онази светлина е заглъхващият шум.
Един от прочутите закони на Мърфи гласи, че ако нещо може да се обърка, то се обърква. Или нещо в този дух. Нещо такова става и цялото наше чакане. Надяваме се на един, два варианта или поне трети среден, но според Мърфи, а и според мен, четвърти е най-удачен и почти винаги случващ се. Е, когато знаем, че нещата вървят на зле, то това е така. Там е един от първите два варианта, даже не ни трябва трети среден за да познаем какво ще се случи.
Тези неща, не трябва да ни спират да мечтаем, да желаем или да искаме повече. Трябва ни само да ги знаем до толкова, че когато нещо лошо се случи да можем поне малко да се усмихнем. И така...
"
петък, 19 февруари 2010 г.
вторник, 9 февруари 2010 г.
Красотата на тишината
Преди един час изгледах "Източни пиеси". Много е хубав. Брутално реален. И няма да излъжа ако кажа, че малко си ме депресира. Нищо де.. пописах малко в следствие на това.. enjoy..
"Разни хора казват – Не било важно това, а по-важно било онова - другото. Кой знае какво е това, пък камо ли онова. Все си мислех, че за нас самите трябва да знаем кои са тези неща и как ние да си ги подредим или да оставим в пълен хаос, но все пак ние да решим. Но не винаги всичко се върти около нас и не винаги осъзнаваме, че свободата на избор в някои случаи се оказва илюзия.
Опитваме се да видим какво имаме, какво можем да имаме, и мечтаем за това, което искаме да имаме. А в крайна сметка, от цялото това имане оставаме с това, което сме ние самите – вече предначертали пътя за бъдещето в главите си, но с ни най-малка реална идея как точно да го извървим. И така всеки ден водим малки битки с нас самите, с нашите си гласове, всеки от които иска да кривне по различна от предначертаната пътека. А тъй като всичко, малко или много, е в главата ни, трудно и рядко някой може да ни помогне. Рано или късно ще се научим да слушаме правилните гласове и ще се се отклоняваме все по-малко, стига да не забравяме какво търсим..красотата на тишината."
"Разни хора казват – Не било важно това, а по-важно било онова - другото. Кой знае какво е това, пък камо ли онова. Все си мислех, че за нас самите трябва да знаем кои са тези неща и как ние да си ги подредим или да оставим в пълен хаос, но все пак ние да решим. Но не винаги всичко се върти около нас и не винаги осъзнаваме, че свободата на избор в някои случаи се оказва илюзия.
Опитваме се да видим какво имаме, какво можем да имаме, и мечтаем за това, което искаме да имаме. А в крайна сметка, от цялото това имане оставаме с това, което сме ние самите – вече предначертали пътя за бъдещето в главите си, но с ни най-малка реална идея как точно да го извървим. И така всеки ден водим малки битки с нас самите, с нашите си гласове, всеки от които иска да кривне по различна от предначертаната пътека. А тъй като всичко, малко или много, е в главата ни, трудно и рядко някой може да ни помогне. Рано или късно ще се научим да слушаме правилните гласове и ще се се отклоняваме все по-малко, стига да не забравяме какво търсим..красотата на тишината."
вторник, 2 февруари 2010 г.
И така...
enjoy...
"Бягаме, връщаме се, не поглеждаме назад, постоянно се въртим. Понякога правим толкова много противоположни неща наведнъж, че трудно можем дори ние да се разберем. Всяка крачка, която правим има своето значение. Всеки ден е някаква борба и във всяка една от тях малките неща побеждават. А това е защото забравяме, че повечето прости неща са измислени умно. Не трябва да отхвърляме идеята, че всичко е малко надценено до толкова, че когато го получим да не знаем какво да правим с него. Опитваме се да обясним малко от простите неща на някой друг, и те вече стават сложни, ако той сам все още не ги е открил. И така, дори простият задушевен разговор понякога се превръща в безвкусно фиаско от сложни безсмислени думи. И така или иначе ще е.. И така.."
"Бягаме, връщаме се, не поглеждаме назад, постоянно се въртим. Понякога правим толкова много противоположни неща наведнъж, че трудно можем дори ние да се разберем. Всяка крачка, която правим има своето значение. Всеки ден е някаква борба и във всяка една от тях малките неща побеждават. А това е защото забравяме, че повечето прости неща са измислени умно. Не трябва да отхвърляме идеята, че всичко е малко надценено до толкова, че когато го получим да не знаем какво да правим с него. Опитваме се да обясним малко от простите неща на някой друг, и те вече стават сложни, ако той сам все още не ги е открил. И така, дори простият задушевен разговор понякога се превръща в безвкусно фиаско от сложни безсмислени думи. И така или иначе ще е.. И така.."
Абонамент за:
Публикации (Atom)
