сряда, 27 октомври 2010 г.

Душата

Лиричния ми отдушник си заслужи .... enjoy...

"И така ден след ден, всичко е красиво, всичко има своята цена. Всеки я знае и ако е достатъчно щастлив, не гледа в съседните витрини, кое как се оценя. Душата била безценна казват. Макар и нещо, което не притежаваме, все пак е най-ценната разменна монета. Все по-малко и малко може да я усетим у някой друг. А когато го направим това е за нас едва ли не екстаза на живота ни и вплитаме ежедневието си в един лирично-романтичен свят на недоизказани, но въпреки това красиви моменти. Какво искаме да кажем с това ? Това, че всеки може да обича. Въпроса е да обичаш с душа. А дали ще ставаш всяка сутрин да носиш закуска и дали ще правиш всяка вечер релаксираш масаж, не е чак толкова важно. Важна е.. коя ?.."

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Есен

Прибирах се след репетиция и след по бира след репетиция и какво пък видя в тези листа болния ми мозък.. enjoy...
"Есен е. Вече. Прибирах се и видях нещо, което всеки е виждал, но му обръща такова внимание. Вятъря подреждаше листата в няколко последователни, перфектно оформени купчини. Листата, които са събирали мъдрост през пролетта и лятото. Нещата, които са ни са случили през този период май са точно тези листа. А есенният вятър е равносметката, която си правим. Какво сме научили. Какво сме събрали. Кое в коя купчина бихме сложили. Ще има ли неща, които все пак ще останат извън купчината и ще се чудим къде точно да сложим."

понеделник, 18 октомври 2010 г.

There always be a little something..

Всичко тръгна от заглавието, което ми дойде като изречение вчера. А днес ми дойде останалата част от вдъхновението.. enjoy...
"Онези малки неща, които променят ежедневието ни. Онези, които го спират. Онези, които рядко виждаме. Онези, които сме забравили. Онези, които не искаме да забравим. Онези, в които се взираме във всеки един момент. Онези, които го забързват. Всичко тръгва в една посока и може да се извърти пак така, че да сме в точка А.
Винаги ще има нещо малко. Нещо, което ще ни човърка. Нещо, което и да отричаме, да изтриваме, не бихме могли да изтръгнем. Идва и неизбежния въпрос. Дори и там, дори и да не може да ги изтръгнем, колко големи са точно тези малки неща? Ако все пак излезе на яве, то достатъчно голямо ли ще бъде ?"

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Изгубените кламери

Легенда : Намерен кламер носи щастие. (край на легендата). enjoy..
"Изгубен кламер, вграден на жп гарата. – Щастието идва и ако бързо не се качиш, то си заминава ? Сигурно ще има и друг влак, но колкото по-далечна е дестинацията – толкова по-малко и по-на-рядко става той. За това по-добре билет с глоба, отколкото да чакаме неясен брой часове и все пак да изхабим всичките тези...
Кламер на прага на вратата. Праг на щастието, който чака да преминеш ? Виждали сме го преди това, но никога не сме подозирали, че като преминем от другата страна ще намерим много. Но те хубавите неща стават така – незнаейки. А незнаейки е тогава, когато не го мислим. Днес. Тук. Сега.
"
П.п. първия кламер намерих го видях на Жп гарата в гр. Пловдив в неделя вечер, а другият днес на прага на младежки дом :)..

неделя, 10 октомври 2010 г.

Подкуп или не ?

Не знам от къде ми дойде точно за купуването на щастието, но имах малко повече свободно време докато си чаках на Rosenhof и пописах. enjoy..
"Казват, че не можеш да си купиш щастие. Според мен вариантите за това са два. Първият е, че не можеш да си го позволиш в момента. Лошото при този вариант е, че не се знае дали след време същата оферта ще важи. Може би да, може би не. За това по мое мнение трябва дори с цената на малък заем да си опитаме късмета. Вторият вариант е, че никой май не се опитал просто да го подкупи. Не е нужно да го купува изцяло. Един, два или малко повече малки подкупа и – на ти щастие. Не винаги трябва да даваш, за да получаваш. Според вас сигурно има и други варианти. Сигурен съм. Аз пък искам да виждам нещата така."

сряда, 6 октомври 2010 г.

Едно "може би"

Снощи пуснах думите сами да говорят за себе си, без да се опитвам да търся какъвто и да смисъл в тях. Тази сутрин на повторен прочит открих, че те имали къде скрит, къде не скрит смисъл. enjoy...

" “Mоже би” е просто един израз на несигурност, с който искаш да кажеш учтиво не, но същевременно си отваряш вратичка за евентуален вход. Това е много ловък похват, с който повече хора обичат да разсейват противника си. И казвам противник, защото те го възприемат така, а не като половинка. Защото всеки ден е една малка борба с идеалите им, които те не са могли да достигнат в сегашното си състояние. Дори да осмислим цялата тази концепция , не ни остава нищо друго освен да приемем творческите факти и да се насладим на изживяното, макар и вече приело друга, по-грозна и нечиста форма."

петък, 1 октомври 2010 г.

Нещата под друг ъгъл

Имах едно много интересно битово и житейско вдъхновение и по пътя за работа пописах малко на гсм-а. enjoy..."Когато всичко се скъса и не знаем кое, кога и къде е било, най-смисленото и добро, което можем да направим е бавно и спокойно да подредим всичко заедно. Дори и да не сме улучили точните места на всяко нещо, важното е, че няма да са разделени и да ги изгубим безвъзвратно. Най-лошото, което може да направим е да се ядосаме и да захвърлим всичко. Щом е било там, значи сме искали то да е там. А дали ще сложим усмивката преди или след всичко друг, не е чак толкова важно.. Важното е, че я има. А вече сами за себе си решаваме дали да сме най-добрите или най-лошите...."