Третия път се случва само, защото преди това се е случило 2 пъти и той е задължителен ;)

Както обещах.. и днес ще има пост на нещо реално написано на 4ти Януари. То беше първото нещо, което онзи ден написах и бе началото на един доста приличен цикъл от "произведения". Бях вдъхновен от една песен - П.И.Ф. - Времето внезапно спря, както и от още нещо не по-малко важно. Не е типичния мой стил с риторични въпроси и ето го..

Времето внезапно спря. Мислите въпреки това продължаваха да напират, искащи, мечтаещи, блуждаещи. Топлината бе навсякъде, но въпреки това имаше нещо ледено там. Може би това бяха студените жестове, може би неприятните помисли. Беше нужно да се уточни, кое точно забулваше топлината. Очарованието на момента не можеше да бъде изгубено просто така. Може би вали, може даже да се превърне в потоп, знае ли човек. Но сега кой сезон сме ? Сняг ли вали или майският дъжд се опитва да ме разхлади, че явно имам нужда.