петък, 31 август 2012 г.

На Иги


Днес разбрах какво е „ да ти липсва” от две годишната си племенница. Да ти липсва е „ Да ‘бичаш”. Сигурно като съм бил малък и аз съм го знаел. Сега просто не го разбирам. А повечето хора сме устроени така, че когато не разбираме нещо, то спира да ни интригува. Това е логичното ми обяснение защо хората се влюбват повече когато са по-млади и защо тогава могат да обичат по-истински. А от едно време нататък всичко започва да става все и все повече театър, игри, криеници. Всеки с едно на ум и все гледа да е по-напред или то поне да не е по-назад. Това, не го разбирам. А като не го разбирам – губя интерес. За това отказвам да порастна. Аз искам да ми липсва. Искам да ‘бичам.

понеделник, 27 август 2012 г.

Аризонска надежда


Всяка сутрин се събуждам с надежда. Всяка сутрин тя е различна. Понякога е нещо малко, като да мога да изкарам работния ден след пиянска вечер. Друг път е да ми се случи нещо красиво вечерта. Истината за нея е, че когато разчиташ на нея, то тя обикновено отговаря на някой друг. Там всичко е както при „Ефекта на Пеперудата”. С големите надежди, идват големите разочарования. Каквото почукало-противиположното му се обадило. Идеята е че получаваме нещата, които не можем да получим с щракване на пръсти, когато станат, а не когато искаме. Не е нещо, което сега научаваме, но е нещо, което от време на време забравяме. Всъшност моментите, в които забравяме са онези, в които получаваме дългоочакваните бленувани промени. Нищо. След това бързо си спомняме как стоят нещата в истинския живот. Захапваме колелото и се сещаме за ябълката. А ако все още си мислим, че разлика няма, блажени да сме...