И живота си тече..

Този път редакторският увод няма да бъде многословен както обикновено. "Вики Кристина Барселона". Хубав филм, хубав режисьор, хубави актьори. Лек и от части вдъхновяващ. Част от музата ми този път бе от там.. Enjoy..

"Живота тече. Щастливи сме сами по себе си. Намираме други хора, с които се чувстваме по-щастливи, но понякога все нещо липсва между нас. А когато намерим този липсващ елемент живота ни става някаква брилятно написана приказка. Приказка, в която искаме да поживеем и да попишем още малко и.. малко и... Но какво ли става ако елемента изчезне. Тогава какво? Дали трябва да намерим друг, който да замени този, който идеално знаем, че пасва най-добре. На дали. Елемент като този, може да бъде само заместител, но реакцията, която ще предизвика в нас никога няма да бъде същата.
И така мислите ни ще се примесват с реалността. Виждаме, чуваме, премисляме, чувстваме едно, говорим, вършим друго. Обичаме, мразим - всичко с причина. Ако чувстваме, то значи, че рано или късно ще заобичаме или намразим, границата е твърде тънка и изкуството да криволичиш по нея наричаме любов. Тъй като любовта не е само чудесните моменти и всичко като в роман, а е много неразбирателства, много скандали и много обич и компромиси и за преодоляването им.
Когато сме искрени и се опитваме да получим от живота това, което искаме не винаги се получава както искаме, но и онова „а какво ако бях..” го няма. Ако сме направили точно онова, което сме искали няма да водим борба със себе си всеки ден. Това разбира се може да се приложи както за много сериозни така и за не чак толкова сериозните ни питания към живота. Но все пка.. не трябва да злоупотребяваме с доверието му. Всеки сам трябва да усвои своята рамка, в която да се помести.
Виждаме блясъка на живота и нима трябва да се откажем от него? Не! И да искаме той няма да ни позволи. Ще го мразим, ще го обичаме, и често името му ще изричаме. Но докато той все още е там, знаем че го има, не ще предадем надеждите си и все пак.. Живота тече.
"