Мързи ме да оправям старият пост. По-скоро входящите му думи де. Вече ст. ас. Бадев излезе и на спокойствие мога да си донаправя и този пост. Тези 2те неща, не ми харесват толкова колкото това предното със сложните думички.
"Когато сме опиянени, можем да мечтаем за какво ли не. Някак си по-лесно е. Не залагаме живота си на граници, не е и нужно да определяме що за интелектуални същества сме. Просто можем да спрем да се вторачваме в посока, в която едва ли има смисъл и всичко може би ще си дойде на мястото.
Не е нужно да провеждаме експерименти със себе си, за разберем до колко вече сме се поместили в ежедневната рамка на скучната праволинейност. Не винаги е нужно да усетим привкусът на провала, за да предвидим загубата. Ако ли пък отгърнем някйоя скрита страница или прозорец в неочакваните кътчета на подсъзнанието ни, то със сигурност ще се уверим, че правим доста неща на инат и то в ущърб на нас самите.
Виждаме, надяваме се, запаметяваме, бръщолевим, мечтаем, творим, забавляваме се от сърце и някога боготворим. Поглеждаме.. там, спомняме си и....
"
"Тишината има своят чар, но и хубавият разговор не е за изпускане. От тишината можем да научим много за себе си, а от разговора много или малко за някого другиго. Опитвайки се с времето успяваме. Важно остава времето, което сме отделили и мислите, които сме насочвали за това определено време. Резултатът винаги има значение, но винаги не винаги то е достатъчно за нас. "
сряда, 11 март 2009 г.
Сложните думички
Това е едно от онези мои писаници, в което слагам много сложни думички на едно място и се надявамда се получи що годе смислен текст. Писал съм го преди около седмица, но липсата на интернет достъп затруднява малко публикуването :)enjoy
"Понякога виждаме обратите на живота и в най-дребните неща. Всичко е някакво отражение на нещо познато, което чака да бъде поместено в рамката, която ние искаме да му определим. Дори да не можем да си обясним всичко и дори да търсим нови истини и решения на живота ни, това не винаги би ни помогнало. Не винаги можем да бъдем гениални и да направим вижданията си реалност. Но ако пък успеем да съхраним всичко добро в себе си и все пак превъзмогнем, бихме достигнали чудеса от героизъм, дори тогава когато такива не е наложително да се направят.
Има определени граници за това до кога трябва да отстояваш своите принципи и идеали, до кога те разтупват сърцето ти и до кога те, те вдъхновяват. На края може би всичко си заслужава. В търсенето на “вечното”, ние намираме много “нетрайно”, което ни действа също толкова удовлетворяващо, колкото си мислим, че ще ни донесе нашият Свети Граал, нашата малка утопийка.
Вярваме в много неща, но знаеш .. или поне трябва да знаеш, че понякога примесваме реалните възможности с префърцунени и натруфени фантазии, плод на грешно разбрани чужди думи. Макар и всеки път да виждаме едни и същи неща, ние можем да ги разбираме все различно, тъй като малко по малко научаваме и възприемаме истините и някои реалности извън нашите виждания. “И малкото камъче преобръща колата.”- И малките неща се ценят повече от всичко онова, което ни застига ден след ден. Вярвам в това, искам да вярвам в това, знам, че ще се опитвам да вярвам в това.
Не винаги ще ни се предложи филия намазана с нещо, което желаем точно в момента. И там идва голямата уловка. Понякога трябва да му мислим сега, че изтървем ли я тя винаги ще падне с намазаното, а тогава освен да се тюхкаме, май не ни остава друго.
"
"Понякога виждаме обратите на живота и в най-дребните неща. Всичко е някакво отражение на нещо познато, което чака да бъде поместено в рамката, която ние искаме да му определим. Дори да не можем да си обясним всичко и дори да търсим нови истини и решения на живота ни, това не винаги би ни помогнало. Не винаги можем да бъдем гениални и да направим вижданията си реалност. Но ако пък успеем да съхраним всичко добро в себе си и все пак превъзмогнем, бихме достигнали чудеса от героизъм, дори тогава когато такива не е наложително да се направят.
Има определени граници за това до кога трябва да отстояваш своите принципи и идеали, до кога те разтупват сърцето ти и до кога те, те вдъхновяват. На края може би всичко си заслужава. В търсенето на “вечното”, ние намираме много “нетрайно”, което ни действа също толкова удовлетворяващо, колкото си мислим, че ще ни донесе нашият Свети Граал, нашата малка утопийка.
Вярваме в много неща, но знаеш .. или поне трябва да знаеш, че понякога примесваме реалните възможности с префърцунени и натруфени фантазии, плод на грешно разбрани чужди думи. Макар и всеки път да виждаме едни и същи неща, ние можем да ги разбираме все различно, тъй като малко по малко научаваме и възприемаме истините и някои реалности извън нашите виждания. “И малкото камъче преобръща колата.”- И малките неща се ценят повече от всичко онова, което ни застига ден след ден. Вярвам в това, искам да вярвам в това, знам, че ще се опитвам да вярвам в това.
Не винаги ще ни се предложи филия намазана с нещо, което желаем точно в момента. И там идва голямата уловка. Понякога трябва да му мислим сега, че изтървем ли я тя винаги ще падне с намазаното, а тогава освен да се тюхкаме, май не ни остава друго.
"
неделя, 1 март 2009 г.
"[4:22:21 PM] "ktrisiiii каза: толкова е хубаво и непринудено"
Малко е странно. Не знам как точно да формулирам встъпителната реч към това. Няма определена тематика, а просто някакви набързо написани мисли подредени в изречения. Enjoy...
"Виждаме малко, искаме да ни виждат повече. Искаме, искме..
Ако искаме твърде много. Какво получваме. Сигурно – нищо. Ако искаме достатъчно може би ще получим това, което не сме заслужили, а трябва.
Винаги отричаме, макар да се заричаме.И макар в главата ни всичко да е каша, все ще имаме идея за нещо хубаво. Все можем да измислим позитивната линия на вечерта.
Неловкотото минало, преминава в непукисто настояще и в безразлично бъдеще. А след тях какво остава за нас...Някои са някъде там, ние сме няъкъде другаде и всички искаме да сме някъде другаде. Ще ни остане ли надеждата за две сливащи и преплитащи се реалности, можем да заложим единствено и само на някаква доза шантъв късмет.
"
"Виждаме малко, искаме да ни виждат повече. Искаме, искме..
Ако искаме твърде много. Какво получваме. Сигурно – нищо. Ако искаме достатъчно може би ще получим това, което не сме заслужили, а трябва.
Винаги отричаме, макар да се заричаме.И макар в главата ни всичко да е каша, все ще имаме идея за нещо хубаво. Все можем да измислим позитивната линия на вечерта.
Неловкотото минало, преминава в непукисто настояще и в безразлично бъдеще. А след тях какво остава за нас...Някои са някъде там, ние сме няъкъде другаде и всички искаме да сме някъде другаде. Ще ни остане ли надеждата за две сливащи и преплитащи се реалности, можем да заложим единствено и само на някаква доза шантъв късмет.
"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
