четвъртък, 15 януари 2009 г.

Ще имаш ли смелостта да сграбчиш щастието за ръката ?

Вървим ръка за ръка със съдбата. Тя е до нас. И когато ни пусне ръката, това може би трябва да е момента, в който да потърсим нечия друга. Понякога виждаме това, което е до нас, взираме се и все пак то остава някъде назад. Влюбваме се, забравяме, обичаме, мразим, изливаме си душата, нараняваме.. Правим много неща, за да се почувстваме добре и въпреки това понякога ни трябва малко повече от просто „нещо”. И тогава трябва трябва да си задаваме въпросите.. „Трябва ли да пренебрегна това, което мога да имам в момента за да мога да имам може би нещо по-хубаво в бъдещето? „. Какво пък ?
Дали сме рeалисти или оптимисти, дали търсим или вече сме намерили, дали мечтаем или просто живеем. Света е пълен с безброй възможности, който можем да бъдем, но ние въпреки това в един момент от нашето съществуване искаме да се ограничим до една. Тя. Нея.Възможността.
Понякога имаме нужда някой да ни покаже това, което ние самите не виждаме в себе си и това ще промени всичко. Никога няма да бъде като на филм, но и филма никога не би могъл да бъде толкова истински, колкото някой наш съкровен момент. Обичаме начина, по който другия мисли, обичаме начина, по който другия присвива очи или се усмихва, обичаме неговото присъствие в стаята. Това никога няма да го намерим в някой филм и не трябва и да искаме любовта ни да бъде такава.
Възможността да опознаеш някого е много примамлива и зашеметяваща от колкото просто да си паразит, който си избира нова жертва след като старата вече не му е така потребна. Възможността да бъдете щастливи може би все още ви очаква. Ще ви попитам пак – Ще я сграбчите ли за ръката и да се почуствате отново..живи ? ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар