Та снощи ме удари творческото пак и верен на моя emo-writing style драснах няколко изречения върху белият лист с премигващата черна стрелкичка (а.к.а. MS Word 2003). Но както повечето неща, които пиша вечер си го оставих за редакторска самооценка за другият ден, че понякога наистина аз даже не си схващам мисълта при допуснатите грешки. Амии.. enjoy..
"Време имаме за всичко. Време за размисъл. Време за отчаяние. Време за възход. Нищо няма да ни избяга. Или поне така трябва да бъде. Понякога печелим време като поддържаме някаква илюзи. Предимно такава илюзия е много назад във времето и я осъзнаваме на някакъв случаен принцип. Сигурно се е случвало да го обмислим и преди това, но малко неща можем да осъзнаем на време. Смисълът не е задължително винаги да има смисъл. Правилното не винаги е онова, което мислим.
Опитвам се да заличим това, което се предполага, че ни пречи. Някой път с лека ръка, друг път на опаки. Стараем се да избягваме грешки, които сме сторили и сме ги осъзнали. Разбира се има такива, които за жалост не можем да избегнем дори и предварително, почти сигурно да знаем резултата.
Безидеиността ни побърква. Това да не знаем какво ще стане утре, понякога е бонус, понякога причина да не можем да заспим.
"
събота, 25 юли 2009 г.
сряда, 22 юли 2009 г.
Теория на относителността
lil bit of positive vibrations..enjoy..
"Оставяйки си искра надежда за бъдещето – всичко изглежда по-лесно. Живеем на бързи и енергични тактове за да можем по-скоро да видим това ми ти бъдеще. Всеки един нов хубав ден е с една крачка по-голяма вероятност до бъдещето, което искаме. А всеки лош трябва да ни мотивира да се стремим към съвършенство.
Губим, получаваме, искаме, премисляме, губим, получаваме, искаме, премисляме, губим, получ... Ето това ще е една от истините за живота, които колкото по-рано разберем – може би толкова по-лесно ще разберем заобикалящият ни свят и може би малко по-малко ще се ядосваме. Всичко рано или късно се връща и това, което е нужно от нас е да го посрещнем с достойнство и да го изпратим с такова. Е, уви не винаги можем да предвидим кога е време за битка и кога леко да се изместим в страни за да поемем по-леко удара.
Миналото няма как да не е част от живота ни. То лесно отново може да стане и бъдеще, но до тогава трябва да поживеем малко и в настоящето и знае ли се – може и да застигнем скоро това минало бъдеще."
"Оставяйки си искра надежда за бъдещето – всичко изглежда по-лесно. Живеем на бързи и енергични тактове за да можем по-скоро да видим това ми ти бъдеще. Всеки един нов хубав ден е с една крачка по-голяма вероятност до бъдещето, което искаме. А всеки лош трябва да ни мотивира да се стремим към съвършенство.
Губим, получаваме, искаме, премисляме, губим, получаваме, искаме, премисляме, губим, получ... Ето това ще е една от истините за живота, които колкото по-рано разберем – може би толкова по-лесно ще разберем заобикалящият ни свят и може би малко по-малко ще се ядосваме. Всичко рано или късно се връща и това, което е нужно от нас е да го посрещнем с достойнство и да го изпратим с такова. Е, уви не винаги можем да предвидим кога е време за битка и кога леко да се изместим в страни за да поемем по-леко удара.
Миналото няма как да не е част от живота ни. То лесно отново може да стане и бъдеще, но до тогава трябва да поживеем малко и в настоящето и знае ли се – може и да застигнем скоро това минало бъдеще."
понеделник, 20 юли 2009 г.
untitled
Късно вечер се прибираш и си мислиш какви ли не неща. Какво ще свършиш утре, какво ще направиш сега като се прибереш и може би какво прави онзи, който ти е на сърце. Сещаме се за хубавите момент, които сме имали. Мислим за хубавите моменти, които ще имаме. И като цяло не е трудно да мислиш за любов. Не че мисленето понякога не се оказва точно трудната част от нещата. То там не му трябва много много мислене. Опрат ли нещата до много мислене, значи работата с любовта малко се е прецакала.
Снимките могат да се окажат твой доста голям противник. Защо ли ? Ами защото когато обичаш да виждаш нещо, то трудно се забравя. Никога не е толкова просто колкото си го представяме или както, някой друг се опитва да ни обясни. Много врати водят до един изход. Така и много въпроси водят до един отговор. Той винаги е прост и почти еднозначен. Понякога отговора ни е по-скоро въпрос с „..но ако”, което пак си е не лош начин за задоволяване на съвстта.
Научим ли се да не преиграваме, научим ли се да показваме най-доброто от себе си – дори когато не се изисква чак толкова, та те тогава сигурно няма да се налага да се прибираш късно вечер единствено мислейки.
Снимките могат да се окажат твой доста голям противник. Защо ли ? Ами защото когато обичаш да виждаш нещо, то трудно се забравя. Никога не е толкова просто колкото си го представяме или както, някой друг се опитва да ни обясни. Много врати водят до един изход. Така и много въпроси водят до един отговор. Той винаги е прост и почти еднозначен. Понякога отговора ни е по-скоро въпрос с „..но ако”, което пак си е не лош начин за задоволяване на съвстта.
Научим ли се да не преиграваме, научим ли се да показваме най-доброто от себе си – дори когато не се изисква чак толкова, та те тогава сигурно няма да се налага да се прибираш късно вечер единствено мислейки.
неделя, 12 юли 2009 г.
И тъй и иначе..
Амии мина известно време от както не съм поствал нищо. Не че не съм писал, но се чудех тъй като някои са твърде кратки, втори твърде мрачни и така нататък, но се посъбраха по-дълги и по-немрачни и си казах, че може да ги вмъкна едни с други да се уравновесят нещата. Знам единствено кога са писани, защото им показва датата на modified. Иначе идея си нямам дали съм го писал вчера или преди 10 дни. Та без повече затормозяващи авторски вметки.. enjoy
п.п. new personal info
“
С малките крачки, правим големите постъпки. Извинявайки се, не постигаме нищо. Отбягвайки въпроса – пак нищо. Има ли проблем има и решение. Не е казано, че то ще е благоприятно или че ще е точно нашият въображаем избор, но уви – няма как. Скучното ни ежедневие се превръща в начин на живот. Нещата, които ни забавляват остават някъде там...... в хубавото, забавно минало.
Искайки да печели, всеки губи. Тъпо, остро, умно. Все ми е тази. За себе си знам, че във войните, в които съм взел - съм дал повече жертви отколкото ако не изобщо не съм бил там.”
“За хората които обичаме, за хората които мразим. За Хората. За хората, които смятаме за близки, за хората, които ни предават. За тях или против тях ще направим всичко. Готови ли сме да направим всичко? Какво е всичко? Какво ще направим ако знаем всичко? Тези и още много други въпроси все някога трябва да си зададем все някой ден. Рано или късно ще трябва и да им отговорим. Отговорите ще са неочаквани, прибързани тъй като ще трябва да ги взимаме доста по-рано от колкото принципно би ни се наложило. С други пък вече ще сме закъснели.
Почти сигурно е че винаги ще уцелваш неподходящият момент за дадено нещо или твърде подходящият за друго. Тези неща не зависят от теб, за това и да се измъчваш или да се хвалиш в крайна сметка все ще дойде противоположното и ще срине предното. За това не се променяй. Угаждай си, а другото ако дойде-дойде. Ако ли не, каквото- такова.
Живейки ден за ден можеш единствено да не разочароваш от следващият. Което май си е голямо предимство...”
“Взираме се в спомените си и май така сме се устроили, че да виждаме само хубавите. Другите ни изнася да ги позабравяме. Е , оставаме си и някои пътечки към по-значимите лоши, защото трябва и да не забравяме повратните ни моменти. Понякога единственото, което можем да направим е да потрепераме и да останем безмълвни. Осъзнаваме неща, които отдавна е трябвало да разберем. Това не ни дава мира през деня и ни мори още повече нощем.”
“Виждаме себе си в много различни светлини. Някои от тях харесваме, други ненавиждаме, а за трети дори не подозираме. Отдръпваме се от различни неща по различни причини. Правото ни на избор понякога пък е помрачено от някоя наша глупост. И така. Преминаваме през много за да намерим максималното, ултиматното ни аз, което.... забравяме.
Търсим не за да намерим. Гледаме не за да видим. Слушаме не за да чуем. Пишем не за да го прочетем. Питаме не за да разберем... Правим го за да облекчим съвестта си.”
“
Такива неща като бъдещето и миналто са неизбежни. Някои си там ги е измислил и те ще си се случват и случват. Каква е поуката от това ли ? – Настоящето. То е единственото, с което разполагаме. Миналото не е може да се променя, бъдещето е твърде относително и неясно. Остава ни само „сега”. Ако през „сега” мислим единствено за „после”, ще ни остане единствено „преди това”.
Понякога не ни трябва магическо кристално кълбо за да разберем какво ни очаква. Точно тогава не трябва да разваляме периода до тогава с безсмислено стоене и чакане. Ако от една минута мислене, отделяме поне по 1-2 секунди да направим това, за което мислим – не само че ще го постигнем, а ще ни остане време и да помислим за нещо друго. Вярвайки в това ние вече сме крачки на пред от всички, които единствен омислят било то и за 100 неща едновременно, повече от нас. Защото реално остават само тези малки стъпки в настоящето, а не големите мисли за бъдещето.”
п.п. new personal info
“
С малките крачки, правим големите постъпки. Извинявайки се, не постигаме нищо. Отбягвайки въпроса – пак нищо. Има ли проблем има и решение. Не е казано, че то ще е благоприятно или че ще е точно нашият въображаем избор, но уви – няма как. Скучното ни ежедневие се превръща в начин на живот. Нещата, които ни забавляват остават някъде там...... в хубавото, забавно минало.
Искайки да печели, всеки губи. Тъпо, остро, умно. Все ми е тази. За себе си знам, че във войните, в които съм взел - съм дал повече жертви отколкото ако не изобщо не съм бил там.”
“За хората които обичаме, за хората които мразим. За Хората. За хората, които смятаме за близки, за хората, които ни предават. За тях или против тях ще направим всичко. Готови ли сме да направим всичко? Какво е всичко? Какво ще направим ако знаем всичко? Тези и още много други въпроси все някога трябва да си зададем все някой ден. Рано или късно ще трябва и да им отговорим. Отговорите ще са неочаквани, прибързани тъй като ще трябва да ги взимаме доста по-рано от колкото принципно би ни се наложило. С други пък вече ще сме закъснели.
Почти сигурно е че винаги ще уцелваш неподходящият момент за дадено нещо или твърде подходящият за друго. Тези неща не зависят от теб, за това и да се измъчваш или да се хвалиш в крайна сметка все ще дойде противоположното и ще срине предното. За това не се променяй. Угаждай си, а другото ако дойде-дойде. Ако ли не, каквото- такова.
Живейки ден за ден можеш единствено да не разочароваш от следващият. Което май си е голямо предимство...”
“Взираме се в спомените си и май така сме се устроили, че да виждаме само хубавите. Другите ни изнася да ги позабравяме. Е , оставаме си и някои пътечки към по-значимите лоши, защото трябва и да не забравяме повратните ни моменти. Понякога единственото, което можем да направим е да потрепераме и да останем безмълвни. Осъзнаваме неща, които отдавна е трябвало да разберем. Това не ни дава мира през деня и ни мори още повече нощем.”
“Виждаме себе си в много различни светлини. Някои от тях харесваме, други ненавиждаме, а за трети дори не подозираме. Отдръпваме се от различни неща по различни причини. Правото ни на избор понякога пък е помрачено от някоя наша глупост. И така. Преминаваме през много за да намерим максималното, ултиматното ни аз, което.... забравяме.
Търсим не за да намерим. Гледаме не за да видим. Слушаме не за да чуем. Пишем не за да го прочетем. Питаме не за да разберем... Правим го за да облекчим съвестта си.”
“
Такива неща като бъдещето и миналто са неизбежни. Някои си там ги е измислил и те ще си се случват и случват. Каква е поуката от това ли ? – Настоящето. То е единственото, с което разполагаме. Миналото не е може да се променя, бъдещето е твърде относително и неясно. Остава ни само „сега”. Ако през „сега” мислим единствено за „после”, ще ни остане единствено „преди това”.
Понякога не ни трябва магическо кристално кълбо за да разберем какво ни очаква. Точно тогава не трябва да разваляме периода до тогава с безсмислено стоене и чакане. Ако от една минута мислене, отделяме поне по 1-2 секунди да направим това, за което мислим – не само че ще го постигнем, а ще ни остане време и да помислим за нещо друго. Вярвайки в това ние вече сме крачки на пред от всички, които единствен омислят било то и за 100 неща едновременно, повече от нас. Защото реално остават само тези малки стъпки в настоящето, а не големите мисли за бъдещето.”
сряда, 1 юли 2009 г.
Джулай летър
Дам. Заглавието подсказва. Подсказва кога съм го писал, не за съдържанието - то няма нищо общо ^^. Ами да, някои пият и пият, други пият и пишат. Съдба :).. enjoy
"Вярвайки, ние побеждаваме. Побеждаваме себе си, предразсъдъците си, както и чуждите ограничения. Не е задължително да постигаме онова, към което сме се насочили за да покажем, че евентуално наистина можем всичко това. Някъде там ще намерим отговорите, които търсим на дълбоко. Ако сме достатъчно упорити никой не ще ни спре по пътя на отоговорите или нашото лично щастие. Може и да сме някъде малко по- встрани от самата истина, но какво пък – изборът си е избор.
Ще имаме много такива избори и мигове. Ще споделяме, ще пазим за себе си, както дойде. Има ли светлина в тунела, значи там някъде ще е и твоята истина."
"Вярвайки, ние побеждаваме. Побеждаваме себе си, предразсъдъците си, както и чуждите ограничения. Не е задължително да постигаме онова, към което сме се насочили за да покажем, че евентуално наистина можем всичко това. Някъде там ще намерим отговорите, които търсим на дълбоко. Ако сме достатъчно упорити никой не ще ни спре по пътя на отоговорите или нашото лично щастие. Може и да сме някъде малко по- встрани от самата истина, но какво пък – изборът си е избор.
Ще имаме много такива избори и мигове. Ще споделяме, ще пазим за себе си, както дойде. Има ли светлина в тунела, значи там някъде ще е и твоята истина."
Абонамент за:
Публикации (Atom)
