Нова седмица, нов късмет

И така. Отново дойде краят на "работната седмица", отново имам достатъчно време да постоя пред компютъра и съответно време за моето блог. И ако съм писал нещо през седмицата на хвърчащи листи или пък в специалната тетрадка отредена за мъдрите ми мисли - първо да бъдат преписани и съхранени в word-овски файлове и след това доста евентуално публукувани тук. Тази седмица малко се поразболях или ме поразболяха, няма значение, подробностите нямат значение. В случая важното е двете неща, които ще ви дам да прочете, които съм написал. Може да се нарече The depression week, макар че реално само последните 2 дни са ми такива, защото като съм болен и ми е отпаднало малко на такова ме избива. Не съм им мислил заглавия. Това оставям на вас. И така без повече празни приказки... еnjoy
"Идва времето когато всеки иска да остане сам за известно време. А под сам трябва да се разбира не само физически сам или сам като английското “single”, а сам с мислите си. Един малък и прост момент от вечността, в който чуваш светлината и виждаш времето. Не ти остава нищо друго освен да бъдеш себе си. Да бъдеш далеч от всичко, което ти е пречило през натовареният ден, дни, недай си боже месеци. Най-сетне да можеш да имаш нирваната, за която отдавна мечтаеш. Тогава няма нужда да мислиш за „ние”, „теб” или каквото е друго, дори за „мен”. Ако се нуждаеш от нещо, то би било още малко време прекарано така. Няма липсващи части от уравнението на живота, няма и излишни – всичко е сведено до простоватият момент на твоята „среща с тишината”.
Можеш да огледаш всичко, можеш да се втренчиш в нещо и не е задължително то да означава нещо. Щом мислите ти са изцяло потопени в момента на тишината, всичко друго не е от чак такова значение, поне за сега.
Не е нужно постоянно да се въртиш около една идея или да търсиш значението и поуката от мислите си. Не е нужно да обмисляш и последствията, когато още нищо не е направено. Нужно е само да спреш да мислиш за момент и да почнеш да слушаш и да се наслаждаваш на това, което се опитваш да си забраниш.
"

"Спираме дъха си по безброй много причини. Веднъж да не се удавим, друг път да не се надишаме с нещо отровно, а някой път когато видим човек, който най-малко очакваме. Явно спираме да дишаме поради някаква наша защитна реакция. Искаме да се предпазим от нещо, което знаем как ще завърши. Тези неща няма да се променят с времето, както и ние самите не искаме, но търпим промяна.
Страхуваме се от мислите си, бягаме от чувствата си и говорим все за едни и същи неща. Сякаш сме обсебени, сякаш имаме фикс идея да вършим едно и също. Не винаги търсим положителните неща, до които можем да се докоснем. Всяка монета има две страни и е въпрос на перспективно мислене коя виждаме и коя искаме да видим.
Всеки търси своята малка утопийка, само че някои са забравили как или какво точно търсят. Много идеи, много мечти и в крайна сметка той си налага една крайно далечна цел, нямаща нищо общо с предните идеали и продължава сляпо да вярва в нея и да изпуска онези неща, за които е мечтал. Кой е „той” – аз, ти, ние може би? Има ли значение ако съм прав ?
Някъде там ще предизвикаме съдбата и тогава.. даже не тогава, а още сега трябва да се запитаме „Готови ли сме да го понесем?”
"

Life is life

За миналото нещо нямах време за редакторска вметка, тъй като трябваше много на бързо да станат нещата, но може би за това тук ще си наваксам. Така. За осъществяването на последната публикация искам да благодаря на ДжиДжи, чиято помощ в преписването на електронен носител бе доста полезна. Второ искам да благодаря на себе си, че все още се опитвам да пиша, макар и понякога не особено сполучливо, но всеки трябва да има своите падения и възходи. Иначе не става. И така.. Написаното е нещо си там за живота. Знаете ги как са нещата, няма какво да ви ги обяснявам.. еnjoy

"Четем, препрочитаме, търсим. Слушаме, може би чуваме, търсим. Правим още много неща за да опитаме да открием ново “аз”, нова страница на книгата на жибота ни.
Всичко днес се мени така енергично и ние оставаме една малка прашинка, търсеща други такива искащи да се присъединят една към друга и да станат нещо голямо. Но знае ли се вятърът на небивалиците къде ще ги отведе.
Всеки ден чуваме думи, които в продължение на времето са изменили своето значение и някое съвсем друго е заменило тяхното място. Случва се да искаме да върнем значенията на някои значими неща, но, уви, волята и ината, освен, че понякога не са полесни, ами и нямат нищо общо с надеждата, с която много често ги бъркаме и това “искане” е тяхното олицетворение.
Смешно е как даваме странни значения на думите и на някои от тях, които мислим, че ни определят отдаваме по-голяма важност. Или пък когато се запънем, че нещо е така, а не иначе, както почти всички ни казват че е, също се получава странна комбинация от думи, смесена с мисли и чувства.
Отърси се от всичко, поогледай се, прочети нещо, ако искаш напиши нещо и тогава ако искаш - търси."

Ако знаеш, че нищо не е било. Ако знаеш, че всичко е било за мига. Ако всичко ти се стои твърде хубаво, но няма как да е така. Ако.. колко по-лесно ще бъде без него.
Винаги искаме твърде много. Понякога бързаме твърде много. Винаги искаме почти неосъществимото. Понякога дори простите неща са сложни.
Всеки ден е една нова насока. Всяка насока е път към нещо ново. Всяка точка е начало на ново изречение. И всяко изречение начало на една нова мисъл. Всяка нова мисъл, началото на нова. Всяка, всичко, всеки и...
Когато сме щастливи не търсим извинение за това. Дори сме готови да се обзаложим, че не искаме повече. Но всъщност сигурни ли сме винаги какво искаме...

Идеите за миналото, бъдещето и.. още нещо

Понякога сила на хубост не става, но не пречи да се опитваме да бъдем хубави. Това е метафора и за писането ми. Не винаги се получава, но не трябва да спирам да опитвам - right :) ? .. Ето и един от тези опити, които написах сега (4.00 P.m. часовникът на самият блог е доста странен.. :) ) enjoy



"Стоя си. Чудя се какво да правя. Пускам си любимата музика за момента. Пиша си с хора, които отдавна не съм чувал и ми е безкрайно приятно да обменим идеи и случки за живота, който не сме имали, за живота ни които се в завъртял шеметно и вече сме на по двайсет и няколко, случило ни се е толкова много, а всъшност знаем толкова малко за него.
Идеалите ни са други, стилът ни, начинът ни на живот е друг. Обичаме да си припомняме добрите моменти прекарани едни с други. Разглеждаме всичко от горе до долу отново и отново и когато му дойде времето откриваме онова, което ни е нужно. Затваряме една страница и отваряме нови две, а когато затворим тези две, искаме да прелистим назад и да намерим и да допишем старата страница.
Днес на веднъж ми се случи да попадна на няколко мъдри мисли. Една от тях беше, че не е важното не е до това с кого, а до това – кога. Сигурно съм го чувал и преди. Вие също, но явно точно това е било за мен – „кога”-то. Повлия ми креативно и ме накара да се замисля дали наистина нещата, които пиша в един момент звучат по един начин, а в друг по съвсем различен. Взимайки опита на близките ми май е така. С различните хора около нас разбираме света по различен начин.
Да се върнем на страниците, които искаме да допишем. Ако на времето не сме били добри писатели, ако сега се чувстваме доста по-уверени в уменията си, дали трябва да се опитваме дори не да допишем, а да пренапишем цялата си история, хронология или каквото там би било. Може тази информация да я няма вече, може и страниците да се слепнали една за друга или с времето всичко да е изгнило и изгубено вовеки.
А може би живота и случките ни винаги ще ги възприемаме като метафори, а не като нещо, което можем да изкажем на глас и това ще пречката ни да гледаме в бъдещето. Може би един поглед в миналото, ще преосмили идеята ни за бъдещето, но това не трябва да се разбира, че ако гледаме твърде много в миналото, ще имаме твърде много идеи за бъдещето. А когато не знаем какво да правим.. просто отваряме нова страница и започваме от начало..
"

Низ от истини

Няколко сравнителни скорощни събития и някои не толкова такива.. ме провокираха да напиша следващото нещо. Малко бях изгубил пътя на вдъхновението, но то идва под различни форми винаги, така че надявам се да мога да пиша и за напред. Вече добивам мисъл, на която вместо запетая мога да сложа и точка и да е завършена. Осъзнавам, че не е задължителна риториката в речта, за да бъде тя по-цветуща. Това е едно от писаниците ми за истините.. enjoy

"Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наиситна говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да я измериш. Не можеш да дадеш определение за нея. Тя надделява над надеждата, която все пак остава, но е някъде твърде бледа. Двете са несъвместими – като вода и олио.
Всеки ден се сблъскваме с истините за нас и за околните. Всеки ден пренебрегваме и почти всички от тях. Всичко с времето си. А дали всеки ден е един ден по-малко или един ден повече. Това е истина, която сам трябва всеки да намери за себе си. Дали яркия залез е предизвестие на бурни емоции или е просто предшественик на още една самотна вечер под звездите.
Истините идват под всякаква форма и по всяко време. Понякога са тъжни, понякога брутални, а понякога просто ни носят наслада от това да бъдем живи. Не във всички очи ще виждаме пламнали клади и не всяка усмивка ще бъде ярка като месечина. Самата истина е самият живот, а ние сами трябва да го намерим и да го приемем и осъзнаем.
"