неделя, 30 август 2009 г.

see the pattern

Не се плашете от първите 2-3 изречения. Бях малко повлиян. тъй като сега уча за изпити и речта ми докато излезе от инженерните тъпотии, трябваше да мине малко време. На татък почти няма такива абстраткни философски глупости :). Това явно ще е последното за този месец.. може би.. И enjoy

"Всичко в живота има своята последователност. И тъй като ние сме част от него, следва също да влезем в някакъв модел на развитие. В резултат на този модел, ние имаме съвсем нормалните очаквания да си мислим, че горе-долу знаем какво ни очаква и каква последователност трябва да имат нещата. Проблемът е че тя не винаги е логична, а дори и такава не винаги можем да я осъзнаем. Някога е права линия без препятствия, някога прескача няколко логически стъпки и се премества в друга още по-разбъркана линия. Някъде тогава решаваме, че животът ни е каша. Хубаво е да намерим време да излезе нещо вкусно от кашата. Тоест постъпките ни да имат смисъл. А смисълът ще е това, че макар и грешни неща, трябва да са ни донесли удволетворение.
Всички търсим перфектният ден. Денят на мечтите. Или денят, в който няма какво повече да си пожелаеш, няма какво повече да мислиш. Денят с главно “д”, от поредицата на кривата на живота ни. Там логиката, която търсим през другите дни ще ни се изясни. В крайна сметка всичко се свежда до едно. Едно от милярди, едно на милион или едно от двете. Има много единици, които имат значение и една двойка от тези, която ще промени значението на единиците.
Макар и малко абстрактно поднесени ни нещата, все пак ще дойде и нашето време да ги разберем. А колкото повече разбираме – толкова по-сложно става всичко. За това – не бързайте. Всичко с времето си. Всичко става с причина. И не забравяйте, че не само от вас зависи “всичко или нищо”.
"

четвъртък, 27 август 2009 г.

Сменяме много имена в търсенето на едно. Чисто и просто – щастие.

Ето нещо, което написах скоро. Всъшност различните части са писани в отделни дни, някои вчера някои преди 2-3 седмици. Дойде ми творчески прилив на енергия, пописах малко и стигнах до момент, в който части от нещото, което пиша приличат на кратки фрагментчета, които съм писал преди. И излезе горе долу добра смесица от няколко неща. Надявам се да ви хареса, както ми харесва на мен. :) enjoy...

"Някъде там търсим нещо изгубено. Винаги ще го търсим, защото все няма да знаем какво е то. Залез и изгрев ще се сменят. Ще е още един ден повече или още един ден по-малко. Слънцето ще си отива, а с него и очакванията ни. Въпреки това ще знаем, че идва нов ден, с нова надежда.
Нужна ни е сигурност. Нужно ни е да не сме сигурни. Нужно ни е да гледаме на пред и да виждаме смисъл в това. Всеки от нас ще търси своят различен смисъл в едно и също нещо. Всеки от нас ще върви по своя път и ще криволичи от време на време за да може да предизвика себе си. Всеки от нас ще научава от различни места едни и същи истини. Всеки от нас ще се гмурка в дълбините на неизвестното рано или късно. Ако обаче още не се е научил как се плува или ако няма подходящите приспособления да изплува, то той ще се удави.
Всеки от нас ще се чуди какъв е неговият път с най-малко съпротивление. Колко ли пъти обаче след като го открие ще го удря ток? Една малка токотерапия да си спомни, че дори и с най-малко съпротивление пътят все още не е гладко предначертан. Ще започнем да се взираме в спомените си и май така сме се устроили, че да виждаме само хубавите. Другите ни изнася да ги позабравяме. Е , оставаме си и някои пътечки към по-значимите лоши, защото трябва и да не забравяме повратните ни моменти.
Всеки от нас е бил сам. Сам в съня си, сам в самотата си, сам в грешките си, сам в успехите си, сам в мислите си, сам в идеите си, сам в погледа си. Всеки е сам по себе си. А какво е научил всеки от нас от това?Научил ли се е какво наистина има значение и как това значение ще има значение? Научил ли се е да вижда нещата и от двете им страни? Че примерно успехът ни се дължи на грешката на някой друг, че не го е направил преди нас? Или че грешките не са само за да правят живота ни Ад, а и за да ни покажат, къде и другите могат да се подхлъзнат и при необходимост ние да вземем преимущество от това.
Виждаме себе си в безмерно много светлини. Някои от тях харесваме, други ненавиждаме, а за трети дори не подозираме. Отдръпваме се от различни неща по различни причини. Търсим не за да намерим. Гледаме не за да видим. Слушаме не за да чуем. Пишем не за да го прочетем. Питаме не за да разберем... Правим го за да облекчим съвестта си.
Има моето щастие, неговото щастие, нейното щастие, нашето щастие, тяхното щастие. Някъде между тези всички е твоето. За да го разбереш ще трябва да си бил доста нещастен. Е не задължително, разбира се, но от това, което съм видял – хората обикновено разбират до къде стигат границите им, когато страдат. Страдат да мислят болезнено креативно, страдат да откриват непонятни за тях неща, страдат с идеята, че това е трънливият път на евентуалното щастие.
Всеки от нас търси подходящото начало за финала. Последната първа целувка или последният първи път, в който сърцето ти слиза в петите. И ако съдбата му се усмихне, защо не ?!
"

неделя, 23 август 2009 г.

it all starts with mondays

Струва ми се все още ноформулирано както трябва и за това предполагам ще претърпи известни корекции, но сега за сега това е оригиналният му вид. Не е кой знае какво. Има 2-3 финални изречения, които ми харесват повечко. Иначе когато корекциите бъдат направени, ще бъдете уведомени за това. enjoy...

"Има идеи, че всяко начало е трудно. Аз пък казвам, че не всяко е такова. Зависи от областта. При човешките взаимоотношения, почти винаги началото е най-лесната част. Търсим максимум допирни точки и за тогава различнията в каквото и да е са без значение. Трудата част идва след това – да се обединим в различията си. Да можем да възприемем другите въпреки тях самите и въпреки нас самите. А това „въпреки” в никакъв случай не означавам, че възприемайки трябва да подменим възгледите си, освен ако не очакване и от среща да стане така, но отново се създава същата ситуация обърната на 180 градуса.
Това, което знаем не винаги е онова, което ни помага. Онова, което не знаем не винаги е онова, което ни пречи. Всеки ден нова истина, всеки ден ново начало, всяка седмица нов живот. Започнеш ли разбираш себе си, да започнеш да търсиш не какво ти трябва, а какво искаш – тогава почти сигурно и другите ще потърсят за теб. А ако не искат, значи те самите не зная какво искат.
"

сряда, 19 август 2009 г.

Що е идеал и има ли той почва у нас

Вчера (18ти Август)имах среща с г-н Петко Петков и му дадох да прочете няколко мои неща и той си хареса 2-3 изречения и ме помоли ако мога тях да ги опиша и при следващата ни среща да му занеса написаното. И вечерта след като се прибрах ми дойде някакво настроение да се опитам да попиша. А това е резултатът. enjoy..

"На дали идеалите, които създават по филмите ще се сбъднат на теб или на мен. Сигурно има някой там, чийто история ще наподоби тях. Сигурно някои хора ще се разделят от нищото и ще се събират от нищото. Сигурно ще си измислят и добри причини за това.
Готов съм да се обзаложа на всичко, което имам макар и да не е кой знае колко много, че аз, ти, той, ние някъде там имаме нещо от което ще потрепераме така силно, че ще ни питат - Kакво стана? Ще имаме нещо, което и да се опитваме да игнорираме ще ни съпътства. И това ще е така, защото сме имали някъде там – я мисъл, я увлечение, я Бог знае какво. Независимо от всичко то ще е там. Ще е една наша малка истина, в която вярваме безусловно.
Всеки е обичал или ако не – то ще обича. Някога повтаряме думите си и въпреки това, понякога звучат по-живи и по-истински от всякога. Понякога наистина можем да ценим повече от колкото сме предполагали. Понякога можем да обичаме повече от колкото ни е възможно. Понякога виждаме невидимото във видимото. Понякога да оставим нещо друго освен разсъдъка да ни ръководи може да е глупаво, но същевременно и налудничево приятно.
Тези понякога ги виждаме в миналото, искаме да ги виждаме освен в настоящето ами и в бъдещето. Не винаги е възможно. Но блажени са вярващите. Съдбата закриля смелите. И така. „Опитвайки се да забравиш някой, който обичаш е като да се опиташ да запомниш някой, който никога не си срещал.” "

понеделник, 17 август 2009 г.

Сега, после пък може и тогава

Пак малко размисли върху миналото, бъдещето и настоящето. Лекичко, сравнително не депресивно, сравнително не позитивно. Средна работа. Кратко, не много ясно, но пък от сърце :). enjoy..

"Всеки има малка или голяма потребност да се връща от време на време към миналото. Грешката, която обаче не трябва да прави е да продължи да се връща там отново и отново, премисляйки едно и също по стотици различни начина. Няма нищо лошо в това да разбере къде са грешките му, но обикновено се получава така, че се опитва да поправи грешките в миналото, а това няма как да стане освен ако няма машина на времето.
Времето и грешките си вървят ръка за ръка. Както с власта идват отговорностите, така и с времето идват и грешките или с времето грешките си отиват. Всичко е според зависи и според когато. Времето е нещо, с което не разполагаме почти никога. Не е добродетел над, който имаме власт и се случва да ни притиска. Единственото, което можем да направим е да намерим достатъчно добри аргументи за да го отблъснем поне за малко. Тези аргументи ще са грешките, които се стараем да поправим или вече сме поправили.
Някъде там всеки ще търси удобната за него истина. Един ден ще осъзнаем, че удобна истина – няма. Има такава, която ни помага да заспим вечер има и истината такава, каквато е. Рано или късно едната от двете ще отпадне и това по всяка вероятност няма да е онази, с която не можем да се справим. Именно поради това рано или късно трябва да посъзерцаваме отвъд нашия кръгозор. Може пък и да видим нечия истина малко по-хубава от нашата и да се поучим от нея.
Сега, после или тогава – всичко е от значение. От нас зависи да разберем какво е то.
"

вторник, 11 август 2009 г.

Бъдещето, вярата, надеждата и техните взаимоотношения

enjoy..

"
Вярвам в надеждата за бъдещето. Всеки ден получаваме заслужени и незаслужени усмивки. Някои от тях ни дават надежда, други ни я отнемат. Всеки ден търсим различни от тях. Един ден ни изнася да живеем за бъдещето, друг то да не ни изнася и да искаме да живеем само за момента. Всяко малко щастие покрай нас чака да бъде открито или дълбоко заровено. То чака да види дали ще е твое бъдеще или ще остане нечие минало.
Всичко понякога е толкова абстрактно, че бялото може и да е черно. Никога няма как да знаеш за утрешния ден – минимум, защото вече си си направил план, а по-лесно развалимо нещо от планът – няма. Винаги има как нещо да се завърти на дори 1 градус и да промени достатъчно малко. А промяната си е умиране на надежда и може би поява на нова.
Следите са там където искаме да ги видим. Макар и често да ни бъдат натрапвани в лицето, по един или друг начин. От тези следи вече трябва да решим как искаме да ги разбираме и кавко смятаме, че можем да постигнем.
Надеждата винаги умира последна, а бъдещето винаги е готов да я закриля. Стига му само лъч добрина и то ще реши, че слънцето е слязло на земята за да му помогне в нелеката задача да може да повярва в нея. Надеждата."

събота, 8 август 2009 г.

keep up ?

tryn to keep up. enjoy

"Изненадите са онези малки моменти, които ни карат да живеем за утрешния ден. Дали сега, дали след два месеца или две години – черното си е черно и бялото ако не е мръсно бяло и то си е такова. Светлина в тунела ще има, стига да не си затвориш очите, понеже те заслепявала.а
Живей за да бъдеш жив. Обичай за да бъдеш обичан. Греши за да не правиш грешки. Вярвай, защото вярата в теб самия е оръжието, което ще срази доста солидни прегради. Не съжалявай, тъй като това ще да е греша, а ти не обичаш такива.
"

петък, 7 август 2009 г.

Rise and fall

Не съм ви забравил драги мои. Не че и толкова съм си дал творческа пауза, просто някои от нещата бяха твърде кратки, други - твърде тежки. Все пак ще постна почти всички. Не спираите до края. Последното е позитивната черешка :).. и все пак не бързайте направо към нея, оставаете си удоволствието за накрая. enjoy
п.п. всичките първо съм ги писал на гсм-а и после съм ги преписвал на компюътъра :X

"Има моменти когато малките думи и простите истини са единственото, което ни кара да се усмихнем. Нов ден – ново начало – нова истина. Всеки има своя собствена истина, тъй като всеки вижда нещата по неговия начин. Истината, вижте обаче, понякога е едно надценено понятие. Малко изкривена, малко премълчана и хоп – ето ти нова истина.

Колкото стартове – толкова и финали. Не че има съотвестват де. Тъй като всеки има различни идеали и различни наичини да постигне щастие. Едно за мен е едно, за друг може би нула – въпрос на гледна точка. Идеите ни за напред може и да са еднакви, но пък да са в различно време. Именно за това, Алеко е казал – „Разни хора- разни идеали.”



Има време, в което мисълта бива по-силна от каквото и да е. Предизвикваме неща, които сме нямали смелостта да си помислим. Мечтите добиват реалност, а страховете добиват реалност, а страховете ново измерение. Всичко това все ще има край. Но кой ще е там за да го види.



Всичко става поради причина, но не винаги тя трябва да е сложна и да стои зад други. Понякота тя си е там черн она бяло. Другото е ясно. Обичаш тръпката да обичаш. Сменяме много имена в търсенето на едно. Чисто и просто – щастие.



Душевният катарзис извисявал човек. Понякога се чувстваш толкова извисен, че все едно ще каценш на някоя далечна планета. Единственото обаче, което искаш е да си поредния, който може да стъпи на Земята.



Началото е нещо като най-лесната и хубава приказка, която можем да съчиним. Началото колкото и да се влияе от първото впечатление, понякога няма значение. Няма значение, тъй като какво сме планували да се развива в последствие е доста относително. Всичко е добре когато свършва добре. Може би. Знам ли? Сигурно ви се е случвало да свърши зле и все пак да е добре или ако не добре, то поне без съществено лошо значение.
Някъде там ще се опитамe да намерим истината, която ни устройва. Ако все пак я намерим, никога не би било сигурно какво е истина и колко може да й се вярва. И въпреки – истината и вярата понякога са надценени понятия.
Ако мислим винаги за половина празната чаша кой знае къде ще си останем. Не винаги можем да виждаме и положително пълната чаша, но от опит глава не боляло. Какво ли ни остава тогава, освен добрите намерения, с които е постлан пътят до Ада. Остава ни доброто желание да вярваме в красивото и онова, което се надяваме да ни сполети.
На дали ще има по-хубав ден от този, в който се събуждаме и се надяваме да се сбъдне.. На дали онзи вкус на щастие ще поиска да бъде друг... И на дали..


"