Едно малко стихче на английски. Половината от него е цитат от Charlotte Brontë . Но просто ми се върза доста добре когато го писах и така си остана. enjoy..
"From all my heart, from all my soul, I kinda like your all. So strange, so cruel, my heart and my mind are going to a duel. What happens in Selce stays in my syrce. The human heart has hidden treasures, In secret kept, in silence sealed; The thoughts, the hopes, the dreams, the pleasures, Whose charms were broken if revealed. And finally the book of life had come true by completing The Bucket list by kissin Zu.
"
неделя, 18 декември 2011 г.
понеделник, 28 ноември 2011 г.
Истината остава тук
ПИФ - Оставам тук . Нямам какво повече да добавя като коментар. enjoy
"Понякoга съм се чудил дали премълчаването на част от истината е равностойно на лъжа. Дали има такова нещо като половин истина. По-скоро има няколко, които си противоречат и взимаме тази, която за момента ни изнася най-много. Така започваме една безкрайна игра на думи, игра на истинско-неистинско, в която със сигурност ще сгрешим, дори и да сме прави.
Опитваме се да споделим част от истината, но тъй като тя е не е достатъчна, другите почват да имат съмнения, да се разколебават. А времето си минава, всеки ден идва нова истина, а с всяка нова истина някоя стара бива забравена. А ако не забравена то поне преиначена, променена в друга, вече непозната. А тогава кому е нужна след като вече не я познава.
Чудим се защо тази истина, която се вижда не е тази, която реално се опитваме да докажем. Със сигурност очите виждат по-малко от сърцето, но толкова ли да се заблуждават. Кой, кого лъже? Защо го лъже? Ще си помълчат, след това ще направят някоя глупост. И така нов ден, нова истина .. „Коси, напомнящи море... по устните ти се чете..”
"
"Понякoга съм се чудил дали премълчаването на част от истината е равностойно на лъжа. Дали има такова нещо като половин истина. По-скоро има няколко, които си противоречат и взимаме тази, която за момента ни изнася най-много. Така започваме една безкрайна игра на думи, игра на истинско-неистинско, в която със сигурност ще сгрешим, дори и да сме прави.
Опитваме се да споделим част от истината, но тъй като тя е не е достатъчна, другите почват да имат съмнения, да се разколебават. А времето си минава, всеки ден идва нова истина, а с всяка нова истина някоя стара бива забравена. А ако не забравена то поне преиначена, променена в друга, вече непозната. А тогава кому е нужна след като вече не я познава.
Чудим се защо тази истина, която се вижда не е тази, която реално се опитваме да докажем. Със сигурност очите виждат по-малко от сърцето, но толкова ли да се заблуждават. Кой, кого лъже? Защо го лъже? Ще си помълчат, след това ще направят някоя глупост. И така нов ден, нова истина .. „Коси, напомнящи море... по устните ти се чете..”
"
събота, 26 ноември 2011 г.
Каквото- такова
Не съм сигурен коя точно вечер преди да заспя го писах, но е някъде в последния месец. Онзи ден случайно го прочетох, хареса ми идеята ми.. и.. enjoy...
"Онова, което искам да имам е това, което мгоа да имам. Онова, кеото мога да имам не е това, което искам да имам. Стоя и си мисля за съдбата и се чудя дали и тя стои и си мисли за мен. Сигурно. Те с късмета добре се спогаждат. Сигурно и те си стоят и си мислят за онова, което могат да имат стига да поискат. А то това е някаква междинна точка от съдбата и късмета до щастието.
Първо се ражда идеята. Чак след това могат да искат да получат. А за да получат трябва да им се даде. И чак тогава идва последният етап – самото приемане на щастието. Трудно за разбиране, но бързо за свикване. А свикнем ли с него, щом сме го приели, щастие назад не се връща.
"
"Онова, което искам да имам е това, което мгоа да имам. Онова, кеото мога да имам не е това, което искам да имам. Стоя и си мисля за съдбата и се чудя дали и тя стои и си мисли за мен. Сигурно. Те с късмета добре се спогаждат. Сигурно и те си стоят и си мислят за онова, което могат да имат стига да поискат. А то това е някаква междинна точка от съдбата и късмета до щастието.
Първо се ражда идеята. Чак след това могат да искат да получат. А за да получат трябва да им се даде. И чак тогава идва последният етап – самото приемане на щастието. Трудно за разбиране, но бързо за свикване. А свикнем ли с него, щом сме го приели, щастие назад не се връща.
"
сряда, 16 ноември 2011 г.
Сънища и мисли
Сънувах някакви странни неща и в крайна сметка се събудих... enjoy..
"Сънуваме кораби. Сънуваме облаци. Сънуваме приятели.Сънуваме какви ли не налудничеви неща. Кои твърде реални , кои твърде налудничеви. Сънуваме щастие. И тогава се събуждаме. Събуждаме се и си казваме „Добро утро, Колумб.”, с което си напомняме, че Америка вече е открита и мечтите са далеч от истините за живота. Може би сънищата са онази нелогична част от нас, която се противопоставя на фактите и здравия разум. Мислим си, че всяко едно плюс едно прави две, но рано или късно живота ни учи, че то прави поне пет пъти повече от всяка друга двойка. Или поне десет пъти ще опиташ да направиш нещо, но все пак ще останеш единица.
От зората на човешкото съществуване, на този свят са се родили поне около 110 милярда и нито един от тях не е успял да остане вечно. Всички знаем, че се раждаме сами и умираме сами, а всичко по между е илюзия. И все някога си задаваме въпроса защо толкова много упорстваме за една илюзия. Може би, защото сме хора, а те правят безумно много необясними неща за едното щастие. Било то и мимолетно. "
"Сънуваме кораби. Сънуваме облаци. Сънуваме приятели.Сънуваме какви ли не налудничеви неща. Кои твърде реални , кои твърде налудничеви. Сънуваме щастие. И тогава се събуждаме. Събуждаме се и си казваме „Добро утро, Колумб.”, с което си напомняме, че Америка вече е открита и мечтите са далеч от истините за живота. Може би сънищата са онази нелогична част от нас, която се противопоставя на фактите и здравия разум. Мислим си, че всяко едно плюс едно прави две, но рано или късно живота ни учи, че то прави поне пет пъти повече от всяка друга двойка. Или поне десет пъти ще опиташ да направиш нещо, но все пак ще останеш единица.
От зората на човешкото съществуване, на този свят са се родили поне около 110 милярда и нито един от тях не е успял да остане вечно. Всички знаем, че се раждаме сами и умираме сами, а всичко по между е илюзия. И все някога си задаваме въпроса защо толкова много упорстваме за една илюзия. Може би, защото сме хора, а те правят безумно много необясними неща за едното щастие. Било то и мимолетно. "
неделя, 13 ноември 2011 г.
В чакане на щастието
Малко вдъхновение за щастието... enjoy...
"Когато ти е вкусно защо се дърпаш? Скоро ми зададоха точно този въпрос. Бяхме на много различни мнения, но същевременно и на едно определено ? – Защо го правя? Защо другите го правят. Мислите и действията, почти никога не се препокриват. Не защото не искаме, а може би защото просто не можем. Колкото и да няма невъзможни неща на света, все ще има нещо непосилно. За мен важно е да мога да се усмихна. Да ми е вкусно докато ми е вкусно. Да не дължа на никого нищо. Веднъж да изравня всяка сметка. Да бъда свободен да живея както пожелая. Това ще стане и с много и с малко. Не можеш да си купиш щастие, но пък винаги може да му залепиш празен етикет.
Аз искам много различни неща от живота. Може би прекалено много. Искам да мисля извън рамката, но пък малко или много ми се налага да живея в нея. Чудя се как да измеря щастието. И за това попитах какво е то простото щастие. Отговориха ми, че си щастлив не когато имаш това, което искаш, а когато не искаш онова, което нямаш. Първо си помислих, колко съм нещастен, защото искам, онова което нямам, което е дори по-лошият вариант, на искането. Но пък после разбрах истинското скрито значение. Искам да съм щастлив. Искам малко щастие, малки неща. Големи идеи за малко бъдеще. А така или иначе все някой ден ще видя щастието.
"
"Когато ти е вкусно защо се дърпаш? Скоро ми зададоха точно този въпрос. Бяхме на много различни мнения, но същевременно и на едно определено ? – Защо го правя? Защо другите го правят. Мислите и действията, почти никога не се препокриват. Не защото не искаме, а може би защото просто не можем. Колкото и да няма невъзможни неща на света, все ще има нещо непосилно. За мен важно е да мога да се усмихна. Да ми е вкусно докато ми е вкусно. Да не дължа на никого нищо. Веднъж да изравня всяка сметка. Да бъда свободен да живея както пожелая. Това ще стане и с много и с малко. Не можеш да си купиш щастие, но пък винаги може да му залепиш празен етикет.
Аз искам много различни неща от живота. Може би прекалено много. Искам да мисля извън рамката, но пък малко или много ми се налага да живея в нея. Чудя се как да измеря щастието. И за това попитах какво е то простото щастие. Отговориха ми, че си щастлив не когато имаш това, което искаш, а когато не искаш онова, което нямаш. Първо си помислих, колко съм нещастен, защото искам, онова което нямам, което е дори по-лошият вариант, на искането. Но пък после разбрах истинското скрито значение. Искам да съм щастлив. Искам малко щастие, малки неща. Големи идеи за малко бъдеще. А така или иначе все някой ден ще видя щастието.
"
четвъртък, 3 ноември 2011 г.
Красивата истина
Днес денят ми започна красиво. Имах и малко вдъхновение по време на работния ден. enjoy..
"Има няколко красиви момента в живота на всеки човек, които трайно се запечатват. Кой помни повече, кой по-малко. За кой едно значи повече, за кой по-малко. Това са моментите, в които не можеш да мислиш за нищо друго освен за тях самите. Питаш се дали наистина ти се случват. И, да! Те са красивата недостижима истина. Те са онези малки неща, от които настръхваме. Онези, които ни причиняват неизлечимата усмивка, за която сме мечтали. И те са толкова красиви само, защото са винаги на една ръка разстояние. Единственото лошо е, че е ръка далеч, а не на ръка близко."
"Има няколко красиви момента в живота на всеки човек, които трайно се запечатват. Кой помни повече, кой по-малко. За кой едно значи повече, за кой по-малко. Това са моментите, в които не можеш да мислиш за нищо друго освен за тях самите. Питаш се дали наистина ти се случват. И, да! Те са красивата недостижима истина. Те са онези малки неща, от които настръхваме. Онези, които ни причиняват неизлечимата усмивка, за която сме мечтали. И те са толкова красиви само, защото са винаги на една ръка разстояние. Единственото лошо е, че е ръка далеч, а не на ръка близко."
четвъртък, 27 октомври 2011 г.
It's all about the song
От сутринта ти ми се въртеше една песен в главата. Много исках да я споделя и ми дойде тази идея. enjoy... "Всеки познава чувството да иска да поздрави някого със стотици песни. Песни, които е сигурен или поне се надява да донесат същия емоционален заряд, който са ни донесли и на нас. Да могат да възпроизведат същата онази мигновена усмивка, която се прокрадва в нас. Онази мисъл - О, да това е точно за мен.
В повечето случаи може да го направим съвсем спокойно, без да се притесняваме, без да имаме угризения. Но това е когато не ни се налага да мислим. Наложи ли, усъмним ли се, трябва наистина сериозно да обсъдим със себе си дали това цялото мислене си заслужава. А ако е така, то песента няма значение."
В повечето случаи може да го направим съвсем спокойно, без да се притесняваме, без да имаме угризения. Но това е когато не ни се налага да мислим. Наложи ли, усъмним ли се, трябва наистина сериозно да обсъдим със себе си дали това цялото мислене си заслужава. А ако е така, то песента няма значение."
вторник, 25 октомври 2011 г.
All you can do is try
Един, два интересни разговора доведоха желанието ми да напиша това нещо. Мен лично финала отново най-много ме грабна.. enjoy..
"Когато опре до лично щастие всеки става малко по малко по-и-по-алчен. Става малко или много по-тъп. Но по-тъп е много общо казано. Всеки вижда щастието различно. Не всеки може да го разбере. Не всяко е разбираемо. А пък идва един момент, в който вече сме „ ще правя каквото си искам, а пък да става каквото ще.” . То така или иначе ще стане, а всичко, което може да направим е да се опитаме. Да тестваме. Да пробваме. Да разберем. Няма нищо по-плашещо от неизвестното. Няма нищо по-примамливо от неизвестното. Ей така си противеречат всички неща. Мислим едно, а правим друго. Чувстваме едно, а правим друго. А на края ще вземем да мислим каквото чувстваме, а то никак няма да е като да чувстваме каквото мислим."
"Когато опре до лично щастие всеки става малко по малко по-и-по-алчен. Става малко или много по-тъп. Но по-тъп е много общо казано. Всеки вижда щастието различно. Не всеки може да го разбере. Не всяко е разбираемо. А пък идва един момент, в който вече сме „ ще правя каквото си искам, а пък да става каквото ще.” . То така или иначе ще стане, а всичко, което може да направим е да се опитаме. Да тестваме. Да пробваме. Да разберем. Няма нищо по-плашещо от неизвестното. Няма нищо по-примамливо от неизвестното. Ей така си противеречат всички неща. Мислим едно, а правим друго. Чувстваме едно, а правим друго. А на края ще вземем да мислим каквото чувстваме, а то никак няма да е като да чувстваме каквото мислим."
неделя, 9 октомври 2011 г.
Мозъчна атака - Секс
Този и предишните два поста са по инициатива на Мартин Марков . Зададе ми 3 теми за писане. За всяка имах по 5 минути на разположение за писане. Веднага след това трябваше да започна следващата. Темите са "Любов", "Отчаяние" и "Секс". Това е третата. Съответно Секс. enjoy...
"Най-старата професия. Най-хубовото нещо, което ти се е случвало някога. Най-хубавото нещо, което ще ти се случи някога. Най-хубавият ти спомен. Най-неудобният ти спомен. Той може да бъде всичко най-най. Той е както си го направиш. Той е нещото, с което искаш да заспиваш и да се събуждаш всяка сутрин. Той е една от трите ръководни сили в света. Всеки прави нещо заради секса. Колкото и всеки да си криви душата и колкото да е асексуален всеки го прави. Не за всички секс се изразява в това да разменят нежни или груби ласки. Не за всеки секса е просто секс. За едни е нещо съкровено. За други то е нещо обичайно и скучно. За трети е нещо, на което тайно се надяват, но ги е страх да си го кажат дори на ум за да не развалят всичко. Но едно е сигурно, почне ли много да се умува – всичко със секса е свършено. Там мисъл и задръжки не ти трябват. Там ти си себе си. Там ти си гол. Там няма какво повече да криеш. Стигнеш ли до там – това е. По-нататък няма. Бъде себе си, обичай, люби, прави всичко, което знаеш и не знаеш. "
"Най-старата професия. Най-хубовото нещо, което ти се е случвало някога. Най-хубавото нещо, което ще ти се случи някога. Най-хубавият ти спомен. Най-неудобният ти спомен. Той може да бъде всичко най-най. Той е както си го направиш. Той е нещото, с което искаш да заспиваш и да се събуждаш всяка сутрин. Той е една от трите ръководни сили в света. Всеки прави нещо заради секса. Колкото и всеки да си криви душата и колкото да е асексуален всеки го прави. Не за всички секс се изразява в това да разменят нежни или груби ласки. Не за всеки секса е просто секс. За едни е нещо съкровено. За други то е нещо обичайно и скучно. За трети е нещо, на което тайно се надяват, но ги е страх да си го кажат дори на ум за да не развалят всичко. Но едно е сигурно, почне ли много да се умува – всичко със секса е свършено. Там мисъл и задръжки не ти трябват. Там ти си себе си. Там ти си гол. Там няма какво повече да криеш. Стигнеш ли до там – това е. По-нататък няма. Бъде себе си, обичай, люби, прави всичко, което знаеш и не знаеш. "
петък, 7 октомври 2011 г.
Мозъчна атака - Отчаяние
Този, предния и следващия пост са по инициатива на Мартин Марков . Зададе ми 3 теми за писане. За всяка имах по 5 минути на разположение за писане. Веднага след това трябваше да започна следващата. Темите са "Любов", "Отчаяние" и "Секс". Това е втората. Съответно Отчаяние. enjoy...
"Отчаянието идва под различни форми и по различни поводи. Никога не знаеш кога и как ще те удари. Обикновено е когато най-малко очакваш и там където най-много те боли. Тогава ставаш много остроумен. Идват ти много тънки обиди към всички. Всички са виновни. Ти никога не си. Ти няма как да си виновен, нали ? Та ти си в отчаяние. Глупости на търкалета. Не че и другите не са виновни, но не само в техните действия трябва да търсиш отчаянието си. Както има една приказка „Да, да. Нека зарежа всичко и да се занимая с твоите проблеми.”. Няма как да искаш от някой да се отчая с теб. Грозно е. Подло е. Тъпо е. Сам трябва да размениш своята половин празна чаша, с половин пълната. Това е единствения начин. А да и времето. Най-лошото от всичко е че с времето се отчайваш повече. Не става само с време. Не става само с ядене. Трябва и акъл. В момента, в който си на дъното знаеш, че има и по-надолу. Така, че защо да не се отчаяш повече ? Или пък.. може да направиш нещо по въпроса."
"Отчаянието идва под различни форми и по различни поводи. Никога не знаеш кога и как ще те удари. Обикновено е когато най-малко очакваш и там където най-много те боли. Тогава ставаш много остроумен. Идват ти много тънки обиди към всички. Всички са виновни. Ти никога не си. Ти няма как да си виновен, нали ? Та ти си в отчаяние. Глупости на търкалета. Не че и другите не са виновни, но не само в техните действия трябва да търсиш отчаянието си. Както има една приказка „Да, да. Нека зарежа всичко и да се занимая с твоите проблеми.”. Няма как да искаш от някой да се отчая с теб. Грозно е. Подло е. Тъпо е. Сам трябва да размениш своята половин празна чаша, с половин пълната. Това е единствения начин. А да и времето. Най-лошото от всичко е че с времето се отчайваш повече. Не става само с време. Не става само с ядене. Трябва и акъл. В момента, в който си на дъното знаеш, че има и по-надолу. Така, че защо да не се отчаяш повече ? Или пък.. може да направиш нещо по въпроса."
Мозъчна атака - Любов
Този и следващите два поста са по инициатива на Мартин Марков . Зададе ми 3 теми за писане. За всяка имах по 5 минути на разположение за писане. Веднага след това трябваше да започна втората. Темите са "Любов", "Отчаяние" и "Секс". Това е първата. Съответно Любов. enjoy...
"Нещо към, което винаги съм се стремял, но май никога не съм разбирал. Нещо, което всички си мислят, че искат да открият, но дори да е под носа им го подминават с лека ръка, защото идея си нямат какво е тя/то. През годините човек залюбва много неща, по много различен начин. Дори съм убеден, че заобичва едно нещо по различни начини. Както хората, така и любовта се променя. Никога не може да е същата каква е била едно време. Дори и това „едно време” да е било преди месец, два, година.. Любовта не е само да обичаш. Тя е да разбираш. Да разбереш първо себе си. Да не ревнуваш. Да не ревнуваш себе си. Да не ревнуваш другия. Любовта е да знаеш какво искаш. Да можеш да разбираш. Да искаш да можеш. Едва ли ще има някой някога, който да може да напише ултиматния стих за любовта. Да може изцяло да я обвие в думи, цветове или каквото и да е. Какво е тя ? Можеш ли да я пипнеш ? Можеш ли да я вкусиш? А как тогава знаеш какво е ?"
"Нещо към, което винаги съм се стремял, но май никога не съм разбирал. Нещо, което всички си мислят, че искат да открият, но дори да е под носа им го подминават с лека ръка, защото идея си нямат какво е тя/то. През годините човек залюбва много неща, по много различен начин. Дори съм убеден, че заобичва едно нещо по различни начини. Както хората, така и любовта се променя. Никога не може да е същата каква е била едно време. Дори и това „едно време” да е било преди месец, два, година.. Любовта не е само да обичаш. Тя е да разбираш. Да разбереш първо себе си. Да не ревнуваш. Да не ревнуваш себе си. Да не ревнуваш другия. Любовта е да знаеш какво искаш. Да можеш да разбираш. Да искаш да можеш. Едва ли ще има някой някога, който да може да напише ултиматния стих за любовта. Да може изцяло да я обвие в думи, цветове или каквото и да е. Какво е тя ? Можеш ли да я пипнеш ? Можеш ли да я вкусиш? А как тогава знаеш какво е ?"
понеделник, 26 септември 2011 г.
Хората с късмет
enojy...
"Много хора получават много неща ей така от нищото. Просто, защото имат късмет. Много хора си играят с този късмет по начин, по който на него не му харесва. Убедени в своята правота, те нагло искат още. Макар, че то на хубавото бързо се свиква и кой ли няма да иска още повече. Малцина се задоволяват с нещо хубаво без да искат повече. Почти сигурно е, че те са хората без късмет. Защото веднъж опитал от този наркотик, той едва ли може да се контролира. А понякога са толкова арогантни, че обръщат гръб на късмета само, защото се мислят за неуязвими. Не всички осъзнават своята глупост и не всички, които я осъзнават правят нещо по въпроса. Тъй като прекалено много време им се дава прекалено много, те почти са загубили тръпката от това да се зарадват истински на това, което получават. Единственото, което искат след като то свърши е още. Не виждат половина пълната чаша, а единствено половина празните шепи.
Всеки предполага, че им е наистина лесно. Та как може да са нещастни като получават толкова много ? Колкото получават, толкова и губят. Което по прости сметки излиза освен, че прекарват повече време щастливи от обикновения човек, имат и доста повече моменти в търсене на смисъла на живота. И така ден след ден, бързат да открият нови неща, нов смисъл, а забравят смисъла на наученото.
"
"Много хора получават много неща ей така от нищото. Просто, защото имат късмет. Много хора си играят с този късмет по начин, по който на него не му харесва. Убедени в своята правота, те нагло искат още. Макар, че то на хубавото бързо се свиква и кой ли няма да иска още повече. Малцина се задоволяват с нещо хубаво без да искат повече. Почти сигурно е, че те са хората без късмет. Защото веднъж опитал от този наркотик, той едва ли може да се контролира. А понякога са толкова арогантни, че обръщат гръб на късмета само, защото се мислят за неуязвими. Не всички осъзнават своята глупост и не всички, които я осъзнават правят нещо по въпроса. Тъй като прекалено много време им се дава прекалено много, те почти са загубили тръпката от това да се зарадват истински на това, което получават. Единственото, което искат след като то свърши е още. Не виждат половина пълната чаша, а единствено половина празните шепи.
Всеки предполага, че им е наистина лесно. Та как може да са нещастни като получават толкова много ? Колкото получават, толкова и губят. Което по прости сметки излиза освен, че прекарват повече време щастливи от обикновения човек, имат и доста повече моменти в търсене на смисъла на живота. И така ден след ден, бързат да открият нови неща, нов смисъл, а забравят смисъла на наученото.
"
вторник, 13 септември 2011 г.
Така е с живота, така е с всичко
enjoy...
"За да намериш нещо първо, трябва да подредиш няколко други неща. Така е с живота, така е с всичко. Сигурно има и такива, които могат да се пресегнат през бъркотията и да вземат това, което им е нужно, но малцина са тези. Все едно редим пъзел от много, много части. Първо всички си приличат. После почваме да ги различаваме малко по малко. После пак остават само еднакви, за това подреждаме и тях според приликите им. Взимаме малко от тук, редим малко там. И частите малко по малко стават картина. Лошото е като изгубим някоя част. Може и да наредим всички други, но пак няма да е същото. Така е с живота, така е с всичко.
Докато едни редят пъзели, другите рушат империи.Ядосаният ум бил ограничен ум. За някои е по-добре винаги да са ядосани, защото така или иначе са ограничени, поне да използват бонуса, който им се предоставя. Други пък се опитват да стоят спокоини, което ги ядосва още повече. Трети имат дзън спокойствие. Така е с живота, така е с всичко.
"
"За да намериш нещо първо, трябва да подредиш няколко други неща. Така е с живота, така е с всичко. Сигурно има и такива, които могат да се пресегнат през бъркотията и да вземат това, което им е нужно, но малцина са тези. Все едно редим пъзел от много, много части. Първо всички си приличат. После почваме да ги различаваме малко по малко. После пак остават само еднакви, за това подреждаме и тях според приликите им. Взимаме малко от тук, редим малко там. И частите малко по малко стават картина. Лошото е като изгубим някоя част. Може и да наредим всички други, но пак няма да е същото. Така е с живота, така е с всичко.
Докато едни редят пъзели, другите рушат империи.Ядосаният ум бил ограничен ум. За някои е по-добре винаги да са ядосани, защото така или иначе са ограничени, поне да използват бонуса, който им се предоставя. Други пък се опитват да стоят спокоини, което ги ядосва още повече. Трети имат дзън спокойствие. Така е с живота, така е с всичко.
"
понеделник, 5 септември 2011 г.
Маски
Последно съм бил отпуск Март месец (последно имам пост Март месец) и сега на мозъка ми му идва малко стресиращо да има толкова свободно време за мислене и твори.. Enjoy ...
"Маската е за всеки ден. Лицето не е за всеки. Нея можеш да я сложиш пред всички. Него не можеш да го покажеш почти на никого. Както мъжа и жената, рядко те са истински съвместими за дълго време. Рядко те се съгласни с чуждото мнение. Рядко те има свое такова. Маската е нещо преходно. А лицето е нещо лично.
Слагаме си маската за сън, за да може да се събудим с лицето на деня. Ставаме с маската за деня, за да може да си легнем с лицето за вечерта. Едни безумни смени на характери и интереси. Но в крайна сметка, каквото – такова. Всяка маска е ново лице, което приемаме. В края може и да забравим за маските, защото няма да знаем какво са лицата. А лицата .. те са лични.
"
"Маската е за всеки ден. Лицето не е за всеки. Нея можеш да я сложиш пред всички. Него не можеш да го покажеш почти на никого. Както мъжа и жената, рядко те са истински съвместими за дълго време. Рядко те се съгласни с чуждото мнение. Рядко те има свое такова. Маската е нещо преходно. А лицето е нещо лично.
Слагаме си маската за сън, за да може да се събудим с лицето на деня. Ставаме с маската за деня, за да може да си легнем с лицето за вечерта. Едни безумни смени на характери и интереси. Но в крайна сметка, каквото – такова. Всяка маска е ново лице, което приемаме. В края може и да забравим за маските, защото няма да знаем какво са лицата. А лицата .. те са лични.
"
неделя, 4 септември 2011 г.
Късмета и съмненията
Тези дни съм "сила" след половин година затишие. enjoy... "Късметът е нещо, което идва с вътрешния мир на човек. Минимум, защото тогава горе долу знае какво и кога иска. Когато си ядосан, тъжен това веднага рефлектира на късмета ти и го прави точно такъв, какъвто си ти. Всеки знае две и двеста. Всеки знае, че когато търсиш нещо, много силно го намираш, но и всеки знае, че най-хубавите неща ги намираш, когато най-малко ги търсиш. Така е и с вътрешния мир и късмета. Понякога трябва да вярваш в тях, понякога трябва да не се надяваш на тях.
Дори и да има такива неща като аксиоми, то е защото и те някога са били теореми. Трябвало е някой да ги докаже. Трябвало е някой да повярва в късмета си, когато най-малко се е надявал в него. Съдбата обича смелите, а най-много се давят добрите плувци. На кое да вярваш ? На себе си. Ако почнеш да нямаш вяра в себе си, какво правим ?
"
Дори и да има такива неща като аксиоми, то е защото и те някога са били теореми. Трябвало е някой да ги докаже. Трябвало е някой да повярва в късмета си, когато най-малко се е надявал в него. Съдбата обича смелите, а най-много се давят добрите плувци. На кое да вярваш ? На себе си. Ако почнеш да нямаш вяра в себе си, какво правим ?
"
четвъртък, 1 септември 2011 г.
Малко за срещите и не се сърди човечето
enjoy..."Някога влаковете се засичат на много странни места. Ти си някъде там и една неочаквана среща - хоп. От толкова много пътеки, линии - точно тази, сега ? Какъв е шанс ? А какъв е шанса да сме заспали и да я пропуснем. Ами 50-50. Или сме или не сме. Както и при доста други неща, средно положение няма. Но както в игра на "Не се сърди човече" хвърляме отново зара и каквото - такова. Местим пионката докато все още ни позволяват. А когато нечии зар съвпадне с нашата позиция, той не винаги има избор да не ни върне върне в изходната позиция, от която дълго сме се опитвали да избягаме. А пък и да има избор не е сигурно, че пак няма да го направи. Но все пак всяка среща завършва с раздяла. Във всяко уравнение има по едно неизвестно. И със срещите е така. Или ти е ясно началото или краят. Има и някои гении, които знаят и двете, но дори и те са минали в период, в който не знаят всичко. А за всеки друг, който не е гений, но иска да е талантлив и да има повече късмет, отколкото му е нужен ще трябва освен да си повярва, ами и да се постарае. Хвърляй зара и мечтай."
вторник, 29 март 2011 г.
Правилните думи
Странни обстоятелства, примесени с хубав филм и малко пиано. Резултатът - enjoy...
"Къде отидоха времената, в които можехме да променим всичко ей така. Малки промени, за голямото бъдеще. Или големи промени за малкото настояще. Времена, които смътно си спомняме, но пък с ясно умиление. Ясната идея, че ти липсва нещо, но не знаеш точно какво. Една борба за удоволствие, една утопия за догонване.
Гледаме само хубавите неща в миналото, а винаги забравяме, което ни е натъжавало. Не винаги, когато завъртим думите се получава по-правилно нещо. Трябват ни други думи. Думи, които не знаем. Думи, които ще намерим някой ден. Думи, които да се надяваме няма да са нито закъснели, нито подранили.
Бързаме, бягаме, а всъшност никога не знаем защо. Бавим се, влачим се, а всъшност никога не знаем защо. Защо не тръгваме точно когато трябва ?
Питаме се къде е точният момент, кога е точният момент, има ли точен момент. А въпросите задават нови въпроси, в ново време и така старите въпроси стават чужди спомени.
"
"Къде отидоха времената, в които можехме да променим всичко ей така. Малки промени, за голямото бъдеще. Или големи промени за малкото настояще. Времена, които смътно си спомняме, но пък с ясно умиление. Ясната идея, че ти липсва нещо, но не знаеш точно какво. Една борба за удоволствие, една утопия за догонване.
Гледаме само хубавите неща в миналото, а винаги забравяме, което ни е натъжавало. Не винаги, когато завъртим думите се получава по-правилно нещо. Трябват ни други думи. Думи, които не знаем. Думи, които ще намерим някой ден. Думи, които да се надяваме няма да са нито закъснели, нито подранили.
Бързаме, бягаме, а всъшност никога не знаем защо. Бавим се, влачим се, а всъшност никога не знаем защо. Защо не тръгваме точно когато трябва ?
Питаме се къде е точният момент, кога е точният момент, има ли точен момент. А въпросите задават нови въпроси, в ново време и така старите въпроси стават чужди спомени.
"
понеделник, 14 март 2011 г.
Нередактирани промени
enjoy... "Случват се неща, а после други неща, трети и така нататък. Периодите между тях наричаме промени. Светът се променя, а ние се нагласяме спрямо него. Промените били за хубаво. Промените показвали скрити възможности. За мен лично промените са нещо хубаво за не този, който има нужда от тях, а за този, който ги иска. Защото както всички знаем едно е да трябва, друго е да искаш. Опитваме се да променим всичко, което се забелязва лесно и да избегнем всичко, което има нужда да се промени, но е заровено дълбоко. Доза ненужден порядък, в свободата на избора. В света без граници, да си сложим примерна гримаса, кому е нужно ?"
вторник, 15 февруари 2011 г.
True story
Обстоятелствата бяха такива...[09:21:01] - Zy - каза:mislq 4e sum podgotvena
[09:21:13] - Zy - каза: (mm)
[09:21:17] - Zy - каза: :D
enjoy
"Tака си мислиш. Човек никога не може да е подготвен с хейта. Истинския, неопетнен, черен, но същевременно тънък хейт, извира от цялото му същество. Той е толкова силен и обаятелен, че стои като една плътна аура, в която ако навлезеш ли или ще се заразиш необратимо или вероятността бъдеш разплакан е огромна. Той не е нещо, което можеш да репетираш. Той е начин на живот, а за живота никой не може да е подготвен, защото няма как да знаеш дали ще ти се поднесат лимони за лимонада или за текила.. Хейта е като една добре отрепетирана прима виста.
Иситнския хейт, не е само нещо, с което се раждаш. Той е и нещо, което изграждаш.
Няма второ такова друго чувство като "too see your enemies driven before you".
Една истинска, хейтъркса усмивка е несравнима и неповторима, защото за да се постигне, хейтъра е преминал през безброй етапи на себеотрицание, в името на една по-висока кауза..
Истинската красота няма подправяне. Красотата да си играеш с думи, а понякога и само с поглед е една утопия, до която всеки иска да докосне, но не всеки е отреден за нея. Ето това е истинския хейт. "
[09:21:13] - Zy - каза: (mm)
[09:21:17] - Zy - каза: :D
enjoy
"Tака си мислиш. Човек никога не може да е подготвен с хейта. Истинския, неопетнен, черен, но същевременно тънък хейт, извира от цялото му същество. Той е толкова силен и обаятелен, че стои като една плътна аура, в която ако навлезеш ли или ще се заразиш необратимо или вероятността бъдеш разплакан е огромна. Той не е нещо, което можеш да репетираш. Той е начин на живот, а за живота никой не може да е подготвен, защото няма как да знаеш дали ще ти се поднесат лимони за лимонада или за текила.. Хейта е като една добре отрепетирана прима виста.
Иситнския хейт, не е само нещо, с което се раждаш. Той е и нещо, което изграждаш.
Няма второ такова друго чувство като "too see your enemies driven before you".
Една истинска, хейтъркса усмивка е несравнима и неповторима, защото за да се постигне, хейтъра е преминал през безброй етапи на себеотрицание, в името на една по-висока кауза..
Истинската красота няма подправяне. Красотата да си играеш с думи, а понякога и само с поглед е една утопия, до която всеки иска да докосне, но не всеки е отреден за нея. Ето това е истинския хейт. "
вторник, 1 февруари 2011 г.
Въображаемия опит
Първа актьорска репетиция за календарната година. Няколко предишни идеи, които много добре се вплетоха в сегашната.. enjoy...
"Дадоха ми задача да направя нещо произволно като това да се облегна на стол и да след това да го повторя с въображаем такъв. Опитах се. Първо не ми се получи особено добре. После пак ми върнаха предмета. Опитах се да запомня максимално добре всеки детайл. Опитах пак с въображаеми неща, стана по-добре. И така, опитвах. Някак си малките неща, които не забелязваме, в последствие ни провокират да осъществяваме, също толкова несъзнателно, други далечно свързани идеи. Малко по малко, така създаваме въображаеми идели и опорни точки, на които се опитваме да се закрепим, когато истинските изчезнат.
Опитваме се да обичаме с много неща. Опитваме, защото може би знаем какви са. Вкус, обоняние, слух. Кое от кое по-уникално и невъобразимо, някак си неповторимо.. Чували сме го, а може би дори и виждали. Различни сетива – различни идеали. Различни опити, по различно време.
А после опитваме всичко на опаки и се чудим защо благодаря е сарказъм. Чудим се на чуденката и продължаваме да опитваме след точката. Чудим се дали да опитаме да й добавим още една две точки или пък да сложим чертичка за удивителна. А докато се опитваме си играем с въображаемите си идеи във въображаемите си ситуации с въображаемите си приятели, в опитен свят на въображението.
"
"Дадоха ми задача да направя нещо произволно като това да се облегна на стол и да след това да го повторя с въображаем такъв. Опитах се. Първо не ми се получи особено добре. После пак ми върнаха предмета. Опитах се да запомня максимално добре всеки детайл. Опитах пак с въображаеми неща, стана по-добре. И така, опитвах. Някак си малките неща, които не забелязваме, в последствие ни провокират да осъществяваме, също толкова несъзнателно, други далечно свързани идеи. Малко по малко, така създаваме въображаеми идели и опорни точки, на които се опитваме да се закрепим, когато истинските изчезнат.
Опитваме се да обичаме с много неща. Опитваме, защото може би знаем какви са. Вкус, обоняние, слух. Кое от кое по-уникално и невъобразимо, някак си неповторимо.. Чували сме го, а може би дори и виждали. Различни сетива – различни идеали. Различни опити, по различно време.
А после опитваме всичко на опаки и се чудим защо благодаря е сарказъм. Чудим се на чуденката и продължаваме да опитваме след точката. Чудим се дали да опитаме да й добавим още една две точки или пък да сложим чертичка за удивителна. А докато се опитваме си играем с въображаемите си идеи във въображаемите си ситуации с въображаемите си приятели, в опитен свят на въображението.
"
неделя, 23 януари 2011 г.
Назад в спомените...
.Сега си преглеждах папката с писанията, които не съм публикувал през годините. Не прочетох всичко, защото са стотина плюс.. Но пък от първите 6 си харесах 3. enjoy...
"От много мислене само глава боли. Но да мислиш е добре. „Мисля следователно съществувам.”. Винаги ще се намира по една нова задатка, над която да му мислим. Но повечето въпроси няма как да разбереш, ако не попиташ. Не всичко е пъзел за нареждане. Прости въпроси, с прости отговори. Развитието е въпрос на гледна точка. Понякога по добре една стъпка на място, отколкото стъпка назад. „forGIVE to forGET”.
Предполагам не сте се замисляли, но и нормално.. Какво означава това, че си сипваме в чашата повече, отколкото може да изпием, в чинията повече от колкото може да изядем. Че сме лакоми ? Доста вероятно това да е така, но също така ни дава правото на избор. Изборът да вземем това, което сме заслужили, а защо не и малко повече. Звучи по-добре от това да се задоволим с по-малкото, макар и понякога предвидено точно за нашата уста.
Това, което прави хората близки е нещото “споделяне”. Чувства, емоции, преживявания, начин на мислене. Възможсността да обичаш идва с подходящия начин на споделяне. Не винаги, когато го откриеш, ще разбереш, че това е той. Ще продължиш да търсиш нов по-подходящ, но такъв едва ли има. Тогава се получава така, че търсиш ново поле за изява, нов теб самия малко прикрит зад предишния ти, прикрит зад нещата, които знаеш, че трябва задължително да споменеш(твоя репертоар), но същевременно с това прокарваш и мотива за новото си начало.
А какво ли става, ако от толкова много нови “аз” се изгубиш някъде там в помеждутъка, забравяйки най-истинския (първоначалния) си “аз”. А човек никога не трява да забравя от къде е тръгнал и на къде се е запътил. Така можеш, след като си кривнал от “идеалното” си ново превъплащение, да можеш да започнеш от начало без да се налага да градиш от дъно един разрушен свят.
И все пак, за да не ставам твърде мелодраматичен и да раздавам страст на парцали, искам да добавя, че живот без страст е просто като една празна секунда, налага се само да се пропуснеш и да продължиш напред с всичките удоволствия, които могат да ти се случат ако не си си вглабил идеята, че е трябвало някак си да запълниш тази секунда.
Какво ли ще стане, ако можеш да си избереш даден ден от живта ти и да направиш всичко онова, което си искал, но не си имал възможността или куража да направиш. Дали тези неща наистина ще си струват. Дали са уникални. Дали този фалшив кураж и последствията от него няма да те променят коренно, без да си го искал.. Не знам.. ела и ми сподели и ще разберем.
"
"От много мислене само глава боли. Но да мислиш е добре. „Мисля следователно съществувам.”. Винаги ще се намира по една нова задатка, над която да му мислим. Но повечето въпроси няма как да разбереш, ако не попиташ. Не всичко е пъзел за нареждане. Прости въпроси, с прости отговори. Развитието е въпрос на гледна точка. Понякога по добре една стъпка на място, отколкото стъпка назад. „forGIVE to forGET”.
Предполагам не сте се замисляли, но и нормално.. Какво означава това, че си сипваме в чашата повече, отколкото може да изпием, в чинията повече от колкото може да изядем. Че сме лакоми ? Доста вероятно това да е така, но също така ни дава правото на избор. Изборът да вземем това, което сме заслужили, а защо не и малко повече. Звучи по-добре от това да се задоволим с по-малкото, макар и понякога предвидено точно за нашата уста.
Това, което прави хората близки е нещото “споделяне”. Чувства, емоции, преживявания, начин на мислене. Възможсността да обичаш идва с подходящия начин на споделяне. Не винаги, когато го откриеш, ще разбереш, че това е той. Ще продължиш да търсиш нов по-подходящ, но такъв едва ли има. Тогава се получава така, че търсиш ново поле за изява, нов теб самия малко прикрит зад предишния ти, прикрит зад нещата, които знаеш, че трябва задължително да споменеш(твоя репертоар), но същевременно с това прокарваш и мотива за новото си начало.
А какво ли става, ако от толкова много нови “аз” се изгубиш някъде там в помеждутъка, забравяйки най-истинския (първоначалния) си “аз”. А човек никога не трява да забравя от къде е тръгнал и на къде се е запътил. Така можеш, след като си кривнал от “идеалното” си ново превъплащение, да можеш да започнеш от начало без да се налага да градиш от дъно един разрушен свят.
И все пак, за да не ставам твърде мелодраматичен и да раздавам страст на парцали, искам да добавя, че живот без страст е просто като една празна секунда, налага се само да се пропуснеш и да продължиш напред с всичките удоволствия, които могат да ти се случат ако не си си вглабил идеята, че е трябвало някак си да запълниш тази секунда.
Какво ли ще стане, ако можеш да си избереш даден ден от живта ти и да направиш всичко онова, което си искал, но не си имал възможността или куража да направиш. Дали тези неща наистина ще си струват. Дали са уникални. Дали този фалшив кураж и последствията от него няма да те променят коренно, без да си го искал.. Не знам.. ела и ми сподели и ще разберем.
"
неделя, 16 януари 2011 г.
Кръстец vol. 2
Явно там ми е предназначено да пиша някакви неща всеки път. Това аз си ги определям като леко емо-хейт писание. enjoy...
"Затварям очи и чувам. Очите отворени понякога не чуват това, което се вижда. Сетивата се изостряли, когато загубим някое. Когато спреш да чувстваш, тогава просто.. виждаш. Виждаш всичко, за което не си имал време и желание да видиш. Тъмното не е чак толкова тъмно. Светлото е било някъде там завъртяно. Поглеждаш, че всичко е на обратно. Виждаш, че розите не са цветя, а просто изтъркани цветове. Цветове на отминали желания. Цветове на изгубени мечти. Изгубени, останали само бяло и черно. Или-или. Нищо повече, ала и нищо по-малко. Един прост синтез в нищото. Необмислено начало, за безсмислен край."
"Затварям очи и чувам. Очите отворени понякога не чуват това, което се вижда. Сетивата се изостряли, когато загубим някое. Когато спреш да чувстваш, тогава просто.. виждаш. Виждаш всичко, за което не си имал време и желание да видиш. Тъмното не е чак толкова тъмно. Светлото е било някъде там завъртяно. Поглеждаш, че всичко е на обратно. Виждаш, че розите не са цветя, а просто изтъркани цветове. Цветове на отминали желания. Цветове на изгубени мечти. Изгубени, останали само бяло и черно. Или-или. Нищо повече, ала и нищо по-малко. Един прост синтез в нищото. Необмислено начало, за безсмислен край."
неделя, 9 януари 2011 г.
Очаквания
..enjoy
"Прочетох едно изречение „Какво може да очаква човек?” и някои от последвалите коментари. И се провокирах да мисля, какво наистина може да очаква. И колкото повече пиша, с времето осъзнавам, че мирогледа ми се променя значително много. Винаги се опитвам да виждам нещата от някоя по-реалистична страна, но тя с всеки ден се изкривява все повече и повече. Всеки ден – нова реалност, ново виждане. Не мога да кажа със сигурност, дали е по-добре да очакваш да не очакваш и да изживееш не толкова пълноценно дадено време или да очакваш, да изживееш малко по-добре това време, но в крайна сметка да останеш с много неизпълнени очаквания. Третия вариант, в които имаш очаквания и те се изпълняват, изобщо не го споменавам, защото е ясно, че той е най-приемливият. Зачудих се какво мога толкова да очаквам, което не ми се е случвало. Да очаквам ли черно и да видя и някой по-бял нюанс или пък да се опитам да видя розовия свят, но пък да ме върнат в сивия? Или кога ще спра да отговарям на въпроса с въпрос, за да получа нов въпрос...."
"Прочетох едно изречение „Какво може да очаква човек?” и някои от последвалите коментари. И се провокирах да мисля, какво наистина може да очаква. И колкото повече пиша, с времето осъзнавам, че мирогледа ми се променя значително много. Винаги се опитвам да виждам нещата от някоя по-реалистична страна, но тя с всеки ден се изкривява все повече и повече. Всеки ден – нова реалност, ново виждане. Не мога да кажа със сигурност, дали е по-добре да очакваш да не очакваш и да изживееш не толкова пълноценно дадено време или да очакваш, да изживееш малко по-добре това време, но в крайна сметка да останеш с много неизпълнени очаквания. Третия вариант, в които имаш очаквания и те се изпълняват, изобщо не го споменавам, защото е ясно, че той е най-приемливият. Зачудих се какво мога толкова да очаквам, което не ми се е случвало. Да очаквам ли черно и да видя и някой по-бял нюанс или пък да се опитам да видя розовия свят, но пък да ме върнат в сивия? Или кога ще спра да отговарям на въпроса с въпрос, за да получа нов въпрос...."
сряда, 5 януари 2011 г.
Микс фикс
От началото на новата година написах няколко неща, но все малки и някои звучащи незавършено, но кой знае кога ще ги завърша. Днес ви представям едно от тях. enjoy..
"Време е малко да подредя гардероба си. Кой знае колко забравени неща има там. Изгубени, непотърсени ,непотребни. Време е да ги извадя и да ги сложа там където няма да ми пречат, за да мога да си сложа нови. Такива, които ще ми подхождат повече и няма да се скъсат за месец, два. Не мога да извадя всичко, защото няма да ми остане нищо и за това съвсем нормално ще си оставя и някои по-хубави от старите. За това - усмивка и по магазините."
"Време е малко да подредя гардероба си. Кой знае колко забравени неща има там. Изгубени, непотърсени ,непотребни. Време е да ги извадя и да ги сложа там където няма да ми пречат, за да мога да си сложа нови. Такива, които ще ми подхождат повече и няма да се скъсат за месец, два. Не мога да извадя всичко, защото няма да ми остане нищо и за това съвсем нормално ще си оставя и някои по-хубави от старите. За това - усмивка и по магазините."
Абонамент за:
Публикации (Atom)
