Мислех да му сложа от ония мои финали - завладяващи, уникални, неповторими :D :D.. но в крайна сметка, музата отминава по-бързо от колкото си мисля. Само след няколко часа сън се събудих единствено с главоболие и без муза :). Специално посвещавам това на Ив-хейтъра :) enjoy...
"Някога, някъде там, той искаше да пише. Беше повляин от еда какво си. За него имаше значение писането, за другите имаше значение музата. Какво ли разбираха те от изкуство? Какво ли разбираха те от него? Или не разбираха или бяха избрали неподходящият начин да му го покажат. И така. Той бе си наумил да съхрани своите умни мисли само за себе си. Защо ? – Защото, в истинската им същност можеше почти и единствено само той да ги познае. Вярно, че изкуството е начина всеки да възприеме създаденото по свое собствено виждане, но на него му се искаше всички да могат да видят нещата от неговата позиция. Той не беше толкова лош, не беше и разбира се наполовина добър колкото се опитваха да импровизират със същността му някои други..
Всеки има своите мечти, своите идеали. Така имаше и той. Уви рядко можеше да съпреживее нещо достатъчно ценно, за да го запомни. Момментите идваха и си отиваха, а той все продължаваше да опитва да създаде нещо негово, нещо арационално и същевременно доста практично. Може би някакъв отдушник на хорските мисли. Може би всеки да намира нещо от себе си в някоя от написаните думи.
Главата му пулсираше, той се унасяше, но въпреки всичко, всеки... това трябваше да продължи. Ако всичко написано от него е нямало смисъл.. значи и половината от същността му е нямала смисъл, тъй като то е било едно отразяващо битието му, една съпътсваща го притча на облика му.
"
неделя, 26 април 2009 г.
петък, 17 април 2009 г.
Месец пауза. Дали е за добро :) ?
Драги мои читатели.. Извинявам се за едномесечната пауза, но един вид ме мързеше ако съм писал да поствам нещо. Като цяло си беше скучен месец и за това и не съм писал много много. Сега на веднъж ще пейстна всичко, което е написала моята ръка в този период. Не е кой знае какво, но има 2-3 неща, които ми харесват как се получиха. И без да протаквам повече... enjoy
"Когато избора ни се свежда до някое много важно „или..или”, то понякога някое трето „или” се оказва най-доброто решение. Не лесно взимаме това решение и не лесно ще си „носим кръста”, но щом това ни прави поне малко по-малко нещастни, то явно си заслужава. Не винаги можем да разбереме решенията, които взимаме, камо ли другите да ги разберат, но така се поддържаме „живи”- не знаем какво ще стане и живеем за разнообразието, което ни се поднася.
Има поне два ъгъла на всяка история и макар и подобни те почти никога няма да се изравнят до толкова, че да няма значение кой – кой е.
Всичко е добре когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови значние за всичко. Всеки ден разочароваме и на следващия биваме очаровани. Не спираме да търсим смисъла на живота в малките неща. Неща като това дали от двата еднакви ключа си избрал правилния да заключиш, като това на коя страна ще се събудиш сутринта или това кой ще е първият човек, който ще поздравиш сутринта. Всеки има свои собствени странности, които му определят деня. Всеки мрази да го ограничават в рамки, да му правят ненужни забележки. Всеки търси своя лъч „светлина в живота”. И всеки ден откриваме малки прашинки светлина и сами трябва да ги съединим постепенно в лъча на живота ни.
В Днешно време почти всяка дума е метафора за ако не друго нещо, то няколко други такива. Никой не е толкова добър, че да говори езика на всеки. Казваме едно, показваме друго и се опитваме да докажем нещо различно от предните две. В този свят на странности, всеки търси неговата странност и когато я намери не е задължително веднага да я познае, но направи ли го задължително те ще изпаднат във взаймна странност наречена „щастие”, „любов”,”разбирателство” или както искате там го наречете. „Както ви харесва.”
Всеки търси различни неща и ги постига по различен начин. За всеки катализатора на щастие се намира в нещо малко и просто. Да бъде някой за някой, а не нещо за някой.
Опитай, сгреши, опитай, сгреши, опитай... воала. Чук-чук. – Аз съм „Всичко е добре, когато свършва добре”. Отвори ми.
С времето мислите се превръщат в наш безпощаден господар. Те ни завладяват и не ни дават почивка. И единственото, което ни остава е да ги следваме безусловно. Те диктуват всяка наша стъпка, те ни обсебват, те ни подлудяват. Те са всичко от което имаме нужда и нуждата да ги имаме е неизбежна.
„Усмивката е най-силното оръжие.” Така е казано. И като се замисли човек – тя е навсякъде около нас. В най-малките ни ежедневни дейности, тя е там за да направи всичко по-лесно. Мисли каквото си искаш, прави каквото си искаш, но го прави прави с усмивка. Или както още се казва – „със стил”.
Мога да слушам когато ми изнася, но не мога да се концентрирам когато ми е от полза. Мога да върша много неща и може би всичко – без това, което трябва. Мога да игнорирам онова, което ми пречи, стига то да е поне малко податливо на контрол. Мога да пиша сравнително добре, но мога и за дълго време безвъзвратно да изгубя музата си. Мога да вдъхвам много свеж въздух, ала мога и да задушавам. Мога да меня настроението си тъй както актьор ролите си. Мога яростно да защитавам това, което обичам истински, но мога и да бъда до болкоа безразличен към чуждото нещастие. Човек на „мога”, но доста често човек на „не искам”. Това ще да бъда аз.
Началото ще е трудно. Ще имаме съмнения, ще имаме недоволства, но въпреки това чакането би си заслужавало. Ще държим това, което ни помага, същото което ни вреи и пак същото, което ни дава правото на избор. Може да избираме да бъдем такива или инакви. Ако живота ни предлага лимони, можем да си направим лимонада, но пък кой е казал, че лимонадата е по-добрият вариант на лимона? По-сладка – да, но не и по-истинска. Просто е – трябва да приемеш нещата такива, каквито са. За добро или за лошо, така или иначе – „това е живота”.
Може да чакаш за наистина хубавите моменти и може наистина да се изнервиш от тях. Може да получиш наистина хубави моменти и после да се изнервиш о тях. Има толкова много различни моменти, които ще оценим по толкова различни начини и които бихме могли да „изиграем” по начин, по който бихме толкова повече ни подхожда, но уви – „това е живота”.
Не винаги има какво толкова да му мислиш. Ако щеш ми вярвай, но ако нещата са толкова сложни – колкото си ги мисля – в този свят, в които аз „живея” – „ядрен физик” щеше да е наименование за някой простоватичък човек. Не е задължително поредица от грешни решения да води до нещо грешно като финал на историята. – „това е живота”.
Има много причини поради, които аз не бих направил нещо, а ти би. Има много начин, по които аз бих те убедил, че съм прав. Но от всичко, което съм преживял и знам, че ще преживея, изводите са, че макар и да си господар на собствената си съдба, тя си знае своето.. и въпреки това, не трябва да спреш да опитваш да й противоречиш. – „това е живота”.
"
"Когато избора ни се свежда до някое много важно „или..или”, то понякога някое трето „или” се оказва най-доброто решение. Не лесно взимаме това решение и не лесно ще си „носим кръста”, но щом това ни прави поне малко по-малко нещастни, то явно си заслужава. Не винаги можем да разбереме решенията, които взимаме, камо ли другите да ги разберат, но така се поддържаме „живи”- не знаем какво ще стане и живеем за разнообразието, което ни се поднася.
Има поне два ъгъла на всяка история и макар и подобни те почти никога няма да се изравнят до толкова, че да няма значение кой – кой е.
Всичко е добре когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови значние за всичко. Всеки ден разочароваме и на следващия биваме очаровани. Не спираме да търсим смисъла на живота в малките неща. Неща като това дали от двата еднакви ключа си избрал правилния да заключиш, като това на коя страна ще се събудиш сутринта или това кой ще е първият човек, който ще поздравиш сутринта. Всеки има свои собствени странности, които му определят деня. Всеки мрази да го ограничават в рамки, да му правят ненужни забележки. Всеки търси своя лъч „светлина в живота”. И всеки ден откриваме малки прашинки светлина и сами трябва да ги съединим постепенно в лъча на живота ни.
В Днешно време почти всяка дума е метафора за ако не друго нещо, то няколко други такива. Никой не е толкова добър, че да говори езика на всеки. Казваме едно, показваме друго и се опитваме да докажем нещо различно от предните две. В този свят на странности, всеки търси неговата странност и когато я намери не е задължително веднага да я познае, но направи ли го задължително те ще изпаднат във взаймна странност наречена „щастие”, „любов”,”разбирателство” или както искате там го наречете. „Както ви харесва.”
Всеки търси различни неща и ги постига по различен начин. За всеки катализатора на щастие се намира в нещо малко и просто. Да бъде някой за някой, а не нещо за някой.
Опитай, сгреши, опитай, сгреши, опитай... воала. Чук-чук. – Аз съм „Всичко е добре, когато свършва добре”. Отвори ми.
С времето мислите се превръщат в наш безпощаден господар. Те ни завладяват и не ни дават почивка. И единственото, което ни остава е да ги следваме безусловно. Те диктуват всяка наша стъпка, те ни обсебват, те ни подлудяват. Те са всичко от което имаме нужда и нуждата да ги имаме е неизбежна.
„Усмивката е най-силното оръжие.” Така е казано. И като се замисли човек – тя е навсякъде около нас. В най-малките ни ежедневни дейности, тя е там за да направи всичко по-лесно. Мисли каквото си искаш, прави каквото си искаш, но го прави прави с усмивка. Или както още се казва – „със стил”.
Мога да слушам когато ми изнася, но не мога да се концентрирам когато ми е от полза. Мога да върша много неща и може би всичко – без това, което трябва. Мога да игнорирам онова, което ми пречи, стига то да е поне малко податливо на контрол. Мога да пиша сравнително добре, но мога и за дълго време безвъзвратно да изгубя музата си. Мога да вдъхвам много свеж въздух, ала мога и да задушавам. Мога да меня настроението си тъй както актьор ролите си. Мога яростно да защитавам това, което обичам истински, но мога и да бъда до болкоа безразличен към чуждото нещастие. Човек на „мога”, но доста често човек на „не искам”. Това ще да бъда аз.
Началото ще е трудно. Ще имаме съмнения, ще имаме недоволства, но въпреки това чакането би си заслужавало. Ще държим това, което ни помага, същото което ни вреи и пак същото, което ни дава правото на избор. Може да избираме да бъдем такива или инакви. Ако живота ни предлага лимони, можем да си направим лимонада, но пък кой е казал, че лимонадата е по-добрият вариант на лимона? По-сладка – да, но не и по-истинска. Просто е – трябва да приемеш нещата такива, каквито са. За добро или за лошо, така или иначе – „това е живота”.
Може да чакаш за наистина хубавите моменти и може наистина да се изнервиш от тях. Може да получиш наистина хубави моменти и после да се изнервиш о тях. Има толкова много различни моменти, които ще оценим по толкова различни начини и които бихме могли да „изиграем” по начин, по който бихме толкова повече ни подхожда, но уви – „това е живота”.
Не винаги има какво толкова да му мислиш. Ако щеш ми вярвай, но ако нещата са толкова сложни – колкото си ги мисля – в този свят, в които аз „живея” – „ядрен физик” щеше да е наименование за някой простоватичък човек. Не е задължително поредица от грешни решения да води до нещо грешно като финал на историята. – „това е живота”.
Има много причини поради, които аз не бих направил нещо, а ти би. Има много начин, по които аз бих те убедил, че съм прав. Но от всичко, което съм преживял и знам, че ще преживея, изводите са, че макар и да си господар на собствената си съдба, тя си знае своето.. и въпреки това, не трябва да спреш да опитваш да й противоречиш. – „това е живота”.
"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
