неделя, 23 януари 2011 г.

Назад в спомените...

.Сега си преглеждах папката с писанията, които не съм публикувал през годините. Не прочетох всичко, защото са стотина плюс.. Но пък от първите 6 си харесах 3. enjoy...

"От много мислене само глава боли. Но да мислиш е добре. „Мисля следователно съществувам.”. Винаги ще се намира по една нова задатка, над която да му мислим. Но повечето въпроси няма как да разбереш, ако не попиташ. Не всичко е пъзел за нареждане. Прости въпроси, с прости отговори. Развитието е въпрос на гледна точка. Понякога по добре една стъпка на място, отколкото стъпка назад. „forGIVE to forGET”.


Предполагам не сте се замисляли, но и нормално.. Какво означава това, че си сипваме в чашата повече, отколкото може да изпием, в чинията повече от колкото може да изядем. Че сме лакоми ? Доста вероятно това да е така, но също така ни дава правото на избор. Изборът да вземем това, което сме заслужили, а защо не и малко повече. Звучи по-добре от това да се задоволим с по-малкото, макар и понякога предвидено точно за нашата уста.


Това, което прави хората близки е нещото “споделяне”. Чувства, емоции, преживявания, начин на мислене. Възможсността да обичаш идва с подходящия начин на споделяне. Не винаги, когато го откриеш, ще разбереш, че това е той. Ще продължиш да търсиш нов по-подходящ, но такъв едва ли има. Тогава се получава така, че търсиш ново поле за изява, нов теб самия малко прикрит зад предишния ти, прикрит зад нещата, които знаеш, че трябва задължително да споменеш(твоя репертоар), но същевременно с това прокарваш и мотива за новото си начало.
А какво ли става, ако от толкова много нови “аз” се изгубиш някъде там в помеждутъка, забравяйки най-истинския (първоначалния) си “аз”. А човек никога не трява да забравя от къде е тръгнал и на къде се е запътил. Така можеш, след като си кривнал от “идеалното” си ново превъплащение, да можеш да започнеш от начало без да се налага да градиш от дъно един разрушен свят.
И все пак, за да не ставам твърде мелодраматичен и да раздавам страст на парцали, искам да добавя, че живот без страст е просто като една празна секунда, налага се само да се пропуснеш и да продължиш напред с всичките удоволствия, които могат да ти се случат ако не си си вглабил идеята, че е трябвало някак си да запълниш тази секунда.
Какво ли ще стане, ако можеш да си избереш даден ден от живта ти и да направиш всичко онова, което си искал, но не си имал възможността или куража да направиш. Дали тези неща наистина ще си струват. Дали са уникални. Дали този фалшив кураж и последствията от него няма да те променят коренно, без да си го искал.. Не знам.. ела и ми сподели и ще разберем.

"

неделя, 16 януари 2011 г.

Кръстец vol. 2

Явно там ми е предназначено да пиша някакви неща всеки път. Това аз си ги определям като леко емо-хейт писание. enjoy...
"Затварям очи и чувам. Очите отворени понякога не чуват това, което се вижда. Сетивата се изостряли, когато загубим някое. Когато спреш да чувстваш, тогава просто.. виждаш. Виждаш всичко, за което не си имал време и желание да видиш. Тъмното не е чак толкова тъмно. Светлото е било някъде там завъртяно. Поглеждаш, че всичко е на обратно. Виждаш, че розите не са цветя, а просто изтъркани цветове. Цветове на отминали желания. Цветове на изгубени мечти. Изгубени, останали само бяло и черно. Или-или. Нищо повече, ала и нищо по-малко. Един прост синтез в нищото. Необмислено начало, за безсмислен край."

неделя, 9 януари 2011 г.

Очаквания

..enjoy

"Прочетох едно изречение „Какво може да очаква човек?” и някои от последвалите коментари. И се провокирах да мисля, какво наистина може да очаква. И колкото повече пиша, с времето осъзнавам, че мирогледа ми се променя значително много. Винаги се опитвам да виждам нещата от някоя по-реалистична страна, но тя с всеки ден се изкривява все повече и повече. Всеки ден – нова реалност, ново виждане. Не мога да кажа със сигурност, дали е по-добре да очакваш да не очакваш и да изживееш не толкова пълноценно дадено време или да очакваш, да изживееш малко по-добре това време, но в крайна сметка да останеш с много неизпълнени очаквания. Третия вариант, в които имаш очаквания и те се изпълняват, изобщо не го споменавам, защото е ясно, че той е най-приемливият. Зачудих се какво мога толкова да очаквам, което не ми се е случвало. Да очаквам ли черно и да видя и някой по-бял нюанс или пък да се опитам да видя розовия свят, но пък да ме върнат в сивия? Или кога ще спра да отговарям на въпроса с въпрос, за да получа нов въпрос...."

сряда, 5 януари 2011 г.

Микс фикс

От началото на новата година написах няколко неща, но все малки и някои звучащи незавършено, но кой знае кога ще ги завърша. Днес ви представям едно от тях. enjoy..

"Време е малко да подредя гардероба си. Кой знае колко забравени неща има там. Изгубени, непотърсени ,непотребни. Време е да ги извадя и да ги сложа там където няма да ми пречат, за да мога да си сложа нови. Такива, които ще ми подхождат повече и няма да се скъсат за месец, два. Не мога да извадя всичко, защото няма да ми остане нищо и за това съвсем нормално ще си оставя и някои по-хубави от старите. За това - усмивка и по магазините."