петък, 11 юни 2010 г.

Един слънчев ден..

умхх.. enjoy... "Любовта няма срок на давност. Всеки измисля различни начини как и кога ще я срещнем. Дали да се оставим на съдбата или да насилваме късмета си всеки ден, не е толкова от значение. Единственото, което ще разберем от всичките си опити е, че хубост на сила на става и че сила на хубост е доста рапространена вариация на вижданията за живота.
Преминаваме през различни заблуди, в различни хора, по различни начини. Понякога се насилваме да ги обичаме, понякога си мислим, че ги обичаме, но винаги има и трети вариант, когато ги обичаме (наистина).
Можем да сведем нещата до това колко сме наивни. До колко можем да вярваме в красивата, неподправена истина за нещо, което едва познаваме. До колко мнението ни има значение или до това, колко малко познаваме себе си в търсенето да познаем другите.
И така всеки ден има своето горещо светло начало. Понякога непоносимо ако е твърде рано или достатъчно топло, ако сме научили своят урок. Денят се познава от сутринта, но въпреки това, той е пред нас и никога не се знае как може да се извъртят нещата."

събота, 5 юни 2010 г.

А ти какво разбра ?

enjoy...
"Не всяка вечер има щастлива развръзка и не всеки ден има щастливо начало. Това не трябва да ни довежеда в никакъв случай до деня, в който си мислим, че всичко е объркано. Може и така да е, но си заслужава да поживеем още малко в сладка заблуда, че винаги може да се случи нещо неочаквано и толкова хубава, че да забравим всичките онези неща, които са ни натъжавали последно време. Доста вероятно е да не знаем как да го направим и за това всеки ден сме в търсенето на някой, който да ни покаже.
Най-добрата част от надеждата – самото време, в което тя ни крепи. Несравнимия блясък и усмивка, които знаем, че притежаваме. Един безкраен кръгозор, запълнен с неизчерпаеми, хубави идеи. А кога надеждата ще угасне, решаваме ние. Понякога решаваме това да е на минутата, друг път искаме да живеем с нея, възможно най-дълго.
Много хора се обединяват върху един идеал. Тъжното е, че не всички го разбират еднакво, което разединява идеала на точно толкова парченца, на колкото различни виждания има за него. Тъжното всъшност е не това, че има различни виждания за едно нещо, а това, че доста често те са противоположни и нещата се свеждат до или/или, защото средно положение никой не иска да намери.
Всеки търси търси своето финално начало и никой не търси началото на финала. Всеки разбира нещата по своему.. А ти какво разбра ?

"