неделя, 22 юли 2012 г.

Усмивките сега


enjoy...

Зарових се в спомените. В документите. Във всичко онова, което съм разхвърлил и няма да подредя. Търсих нещо там. Не съм сигурен дали го намерих, защото не съм сигурен дали вече ми трябва. Може би ще го искам някой друг път пак, но със сигурност ще съм забравил то къде е и пак ще трябва да се гмурна в дълбините на подсъзнанието си. А под голям камък – голяма риба се крие. И така, като ровим „под съзнанието си”, има вероятност да открием доста големи неща. Такива, на които не сме обръщали никакво внимание, а сега мислим само за тях. По всяка вероятност отново ще стигнем до извода, че не си заслужават времето, което им отделяме, тъй като има много по-важни неща. Тези неща са „сега”. Колкото и да не вярваме, живеем точно и само в „сега”. А в това светло бъдеще не можем да забравим миналото си, само можем да му се насладим с широка усмивка и да погледнем към това ми ти „сега”, с още по-голяма такава.

сряда, 4 юли 2012 г.

Хубавата музика


Красив филм, красив саундтрак.. Трябваше да напиша нещо. enjoy...

Интересно ми е. Всичко е една игра. Светът, ние, те. Всички си играем. Игри на филми. Игри на музика. Игри на думи. Игри на живота. Пускаме си малко от чуждата музика, слушаме я известно време, а след това отново преминаваме към нашата мелодия на живота. Понякога се получава безумен контраст, който не винаги може да разберем. Не е задължително той да е лош. Дори напротив. Стига да не е постоянен. Виждаме себе си от ляво, от дясно, от пред от зад.. и когато този контраст избухне до няма и къде, виждаме себе си от горе. Издигнати, преобразени, намиращи съвсем нови измерения на всичко. Нови идеи, коя от коя по-налудничеви, но и красиви, чисти, необмислени, дръзки.
Спрем ли да търсим причината, най-вероятно ще открием това, което искаме. Ще го открием по необичаен начин, тогава когато вече най-малко ни трябва. Ала търсим ли го, то няма да открием нищо, никога. Защото намира онзи, не който търси, а който няма нужда. Това е винаги смешната страна на съдбата. Всичко хубаво идва в подходящия момент, защото хубост на сила не става. И за това, дерзай, не мисли. Музиката си знае работата. Тя е на всякъде. Най-вече в нас. Най-красивата музика, да. Ударите на сърцето. Единствената, от която имаме нужда.