Правилните думи

Странни обстоятелства, примесени с хубав филм и малко пиано. Резултатът - enjoy...


"Къде отидоха времената, в които можехме да променим всичко ей така. Малки промени, за голямото бъдеще. Или големи промени за малкото настояще. Времена, които смътно си спомняме, но пък с ясно умиление. Ясната идея, че ти липсва нещо, но не знаеш точно какво. Една борба за удоволствие, една утопия за догонване.
Гледаме само хубавите неща в миналото, а винаги забравяме, което ни е натъжавало. Не винаги, когато завъртим думите се получава по-правилно нещо. Трябват ни други думи. Думи, които не знаем. Думи, които ще намерим някой ден. Думи, които да се надяваме няма да са нито закъснели, нито подранили.
Бързаме, бягаме, а всъшност никога не знаем защо. Бавим се, влачим се, а всъшност никога не знаем защо. Защо не тръгваме точно когато трябва ?
Питаме се къде е точният момент, кога е точният момент, има ли точен момент. А въпросите задават нови въпроси, в ново време и така старите въпроси стават чужди спомени.
"

Нередактирани промени

enjoy... "Случват се неща, а после други неща, трети и така нататък. Периодите между тях наричаме промени. Светът се променя, а ние се нагласяме спрямо него. Промените били за хубаво. Промените показвали скрити възможности. За мен лично промените са нещо хубаво за не този, който има нужда от тях, а за този, който ги иска. Защото както всички знаем едно е да трябва, друго е да искаш. Опитваме се да променим всичко, което се забелязва лесно и да избегнем всичко, което има нужда да се промени, но е заровено дълбоко. Доза ненужден порядък, в свободата на избора. В света без граници, да си сложим примерна гримаса, кому е нужно ?"