сряда, 14 януари 2009 г.

"Чао. До нови срещи :))"

Направих си една заслужена почивка от няколко дни. И ето. Дойде ми вдъхновение да попиша малко. И предните дни имах някакво, но не беше цяло като идея. А това си го написах на един дъх. Започна с една идея, завърши със съвсем различна, но както днес ми казаха "пресъздавам емоцията"..или по-скоро мога да я записам.. или нещо такова. В момента не ми се търси точно какво беше. Новото нещо не е голямо, но за това пък ми звучи позитивно (айде Мимс.. влачи. пак позитивизъм :D )..

"Можем ли да устoим на пламъците в очите ни? Когато те ни изгарят, влудяват, карат ни да не можем да мислим за друго. Колкото и неправилно и неподходящо да ни изглежда, струва ли си риска да пропуснем този момент?Сигурно ще има и други подобни, но точно като този – никога. Тръгваме си и отново се връщаме. Размишляваме. Тогава си задаваме отново въпроса – „А защо не?”. Защо – защото можем. „не”.. е неумстната част. Щом това ни прави щастливи – „Да, защото..”. Понякога нещата потръгват. Знае ли човек. Може и да се чувстваме неловко и да приказваме глупости постоянно, но все ще дойде момента и на нашата муза. Ще бъдем прегърнати от съдбата, ще бъдем оригинални и изобретателни. Ще благодарим за това, което сме имали или ще се мразим за това, което не сме направили. Но когато дойде моментът, в който нечии очи те погледнат и съвсем ясно прочетеш и чуеш „Искам да те видя отново”, трябва задължително да изживееш този момент, ако разбира се и твоите очи казват същото. „Чао до нови срещи”... "

Няма коментари:

Публикуване на коментар