вторник, 15 февруари 2011 г.

True story

Обстоятелствата бяха такива...[09:21:01] - Zy - каза:mislq 4e sum podgotvena
[09:21:13] - Zy - каза: (mm)
[09:21:17] - Zy - каза: :D
enjoy
"Tака си мислиш. Човек никога не може да е подготвен с хейта. Истинския, неопетнен, черен, но същевременно тънък хейт, извира от цялото му същество. Той е толкова силен и обаятелен, че стои като една плътна аура, в която ако навлезеш ли или ще се заразиш необратимо или вероятността бъдеш разплакан е огромна. Той не е нещо, което можеш да репетираш. Той е начин на живот, а за живота никой не може да е подготвен, защото няма как да знаеш дали ще ти се поднесат лимони за лимонада или за текила.. Хейта е като една добре отрепетирана прима виста.
Иситнския хейт, не е само нещо, с което се раждаш. Той е и нещо, което изграждаш.
Няма второ такова друго чувство като "too see your enemies driven before you".
Една истинска, хейтъркса усмивка е несравнима и неповторима, защото за да се постигне, хейтъра е преминал през безброй етапи на себеотрицание, в името на една по-висока кауза..
Истинската красота няма подправяне. Красотата да си играеш с думи, а понякога и само с поглед е една утопия, до която всеки иска да докосне, но не всеки е отреден за нея. Ето това е истинския хейт. "

вторник, 1 февруари 2011 г.

Въображаемия опит

Първа актьорска репетиция за календарната година. Няколко предишни идеи, които много добре се вплетоха в сегашната.. enjoy...

"Дадоха ми задача да направя нещо произволно като това да се облегна на стол и да след това да го повторя с въображаем такъв. Опитах се. Първо не ми се получи особено добре. После пак ми върнаха предмета. Опитах се да запомня максимално добре всеки детайл. Опитах пак с въображаеми неща, стана по-добре. И така, опитвах. Някак си малките неща, които не забелязваме, в последствие ни провокират да осъществяваме, също толкова несъзнателно, други далечно свързани идеи. Малко по малко, така създаваме въображаеми идели и опорни точки, на които се опитваме да се закрепим, когато истинските изчезнат.
Опитваме се да обичаме с много неща. Опитваме, защото може би знаем какви са. Вкус, обоняние, слух. Кое от кое по-уникално и невъобразимо, някак си неповторимо.. Чували сме го, а може би дори и виждали. Различни сетива – различни идеали. Различни опити, по различно време.

А после опитваме всичко на опаки и се чудим защо благодаря е сарказъм. Чудим се на чуденката и продължаваме да опитваме след точката. Чудим се дали да опитаме да й добавим още една две точки или пък да сложим чертичка за удивителна. А докато се опитваме си играем с въображаемите си идеи във въображаемите си ситуации с въображаемите си приятели, в опитен свят на въображението.
"