Точките

Движим се от точка до точка. Аз съм А, ти си Б, а всичко, което искаме да постигнем е в точка В.

Докосвам те от точка до точка. Пръстите ми са на точка А, умът ти е в точка Б, а пълното блаженство, там някъде в точка В. Какво ще стане ако пръстите ми изпреварят ума ти ? Или той изпревари тях ? Резултатът би бил един и същ – ще имаме различен брой точки от другия. А никой не иска да има по-малко.

                Можем ли за момент да си представим, че не всичко в ежедневието ни е точки ? Да не трябва да стигнем спешно от точка А до точка Б. Да не трябва да следим всички точки в изреченията на другите, а да можем спокойно спокойно да се включим в разговора. Да не трябва да събираме точки от Кауфланд или Била, за да взимаме отстъпките. Да не трябва да мислим за всяка пропусната или добавена точка в нашият IT свят. Да не трябва да мислим кога и как да сложим Точката.

                Мислете му.. или пък недейте. Ваша си работа. Но да си знаете - никакво желязо не може да влезе в човешкото сърце така вледеняващо, както точка, поставена на време.

Разни хора - разни теми

Попитах различни хора, за различни теми, които са им интересни...

Съмнение

Съмнение . Ти си моята втора любов. Без теб не мога. Ти ме караш да мисля повече от колкото някога бих могъл. Ти ме караш да бъда по-добър и по-лош във всичко, което мога. Съмнение, обичам те до лудост. Защо до лудост ли ? Защото ме влудяваш.

Съмнение. Изгората на всеки един от нас, от която не може да се откаже. Не и когато вече знае твърде много за живота. Аз имам, ти нямаш. Това е като умножението в математиката, когато има минус. Моето плюс съмнение по твоето минус съмнение е равно на съмнение и за двама ни. Каша.

         Съмнение. Умелият начин да кажем „не“ на нещо, което ни харесва. То е най-прекият път до собственота пагубност. И най-далечният път към всекиго друг. Съмняваш ли се, най-вероятно си прав. Уви, не винаги искаш да си....

Съмнение. Съмнявам се? Съмняваш се? Не се! Вярвай си!
-------------------------------------------------------------------------

Празнота

Усещаш, че там някъде има нещо. Нещо ти липсва. Празнота. Чудесна отправна точка да я направиш една преливаща Пълнота. Чудесно е да знаеш своята отправна точка към щастието.  По-празно няма да стане. От тук – само нагоре. А нагоре няма лимит. Всичко става по-хубаво, по-прекрасно.

Празнота. Чувствам те, обгръщам те, обичам те. Ти ме караш да искам повече. Ти ми даваш всичко, от което имам нужда за продължа своето пътешествие. Имам ли теб, знам, че мога само да градя.

Празнота. Гордея се, че те познавам. Ако те нямаше, нямаше да знам кой съм и защо съм тук. Опознае ли те човек...
-------------------------------------------------------------------------

Житейски решения

Има едни моменти, в живота ни, в които сме на кръстопът. Много от нас искат да им казват – „житейски решения“. Решавали жетейския ни път. Сякаш те пишат списание „Пътеки“. Сякаш тези години, месеци, дни, минути, секудни... Сякаш всяка една от тях е предопределена и ако всяка случайност не е случайна. И ако направя нещо друго животът ми ще тръгне от президент на ЮАР към продавач в „Левче“ в Надежда.

         Житейсктие решения не са това, което бяха. Има плюсове и минуси. Има „За“ и „Против“. Има всичко, което ще те накара да се разколобаеш. Единственото, което трябва е да четеш вселенските знаци. Ако си тръгнал за някъде и всичко почва да се обърква преди да е започнало – Спри. Огледай се. Ако няма коли, подводни камъни, ако не си в шах  и ако не е лято – премини, продължи или каквото искаш там прави.

Приятелю, житейските решения се взимат многократно. Не бъди краен. Не бъди повърхностен. Дори и да те запушат, винаги има начин да заобиколиш, на цена, която сега ти се струва по-висока, но в бъдеще тя ти се отплаща. Няма нещо като напразен опит. Има единствено пропилени възможности..

"Истината или се осмеляваш ? "

Очите са пълни с блясък. Умът пълен само с чудни мисли. Сърцето бясно препуска. Дъхът ту секва, ту жадно иска още. Светът спира, тук и сега. Нищо друго няма и не би имало значение, щом това е на лице. Премреженият поглед среща нечии чужди очи, искащи, блуждаещи. Тази секунда се превръща в цяла споделена вечност.

Устните нетърпеливо се сливат и заиграват валс. Сърцето спира, прескача такт, а след това  стремглаво се опитва да изскочи от гърдите. Ръцете жадно обгръщат телата. В единият момент разперените длани притискат силно, изведнъж се отпускат и мигновено остават само и единствено връхчетата на пръстите. Те нежно се спускат, надолу, нагоре, по-надолу, по-нагоре, бавно и внимателно, запомнящи всеки милиметър от кожата...

Умът отдавна е изгубил битката със страстта. Тя владее телата по-силно от всяка друга сила позната на човека. В умът ни има единствено и само „ДА! Сега! Тук! Да! Искам! Направи го отново.“

А сега какво ?