четвъртък, 29 януари 2009 г.

Вдъхновявай за да бъдеш вдъхновяван

Такаа.. Та значи.. Иначе казано.. Да. Има няколко теми, на които винаги се опитвам да напиша нещо твърде хубаво и да се спра да пиша по тях тъй като стават банални вече. Те са банални от години, векове... но все пак са актуални и предполагам още известно време ще остане така. Аз лично мисля, че търпя развитие на писането си. Не всеки път пиша по-добри и по-смислени неща, но мога да пиша по-често, което за мен е положително нещо. Темите са любов, вдъхновение и разочарование. Трите са взаимно свързани разбира се, но и по трите може да се пише отделно, без да се намесват другите. И трите са достатъчен повод да пише някои. Този път е вдъхновението....

"Всеки ден поемаме път към вдъхновението. Търсим го. Опитваме нови неща. Ако ли не търсим ново вдъхновение. Но това пътуване не може да продължи вечно, защото все пак сме хора – уморяваме се и имаме нужда да починем. Да починем от себе си, да починем от другите.
Не можем да не грешим, но можем да спрем да се залъгваме. Не може да не се залъгваме, но трябва да спрем да идеализираме понякога. Не можем да спрем да идеализираме, но понякога грешим. И ето. Порочният кръг се завърта. Пътищата се пресичат и отново всичко се връща на мястото си така както си го оставил. За това е по-добре да оставяме само хубави неща. Ако тръгнем да горим мостовете зад себе си, в един момент няма да имаме на къде да вървим освен към небето..
Когато почнем да губим съвсем вдъхновението си идват от онези дни, в които се питаме „Дали заслужаваме всичко това, което ни се дава?” . И понякога наистина не е лошо да се замислим върху това, но не бива да задълбаваме, тъй като може да се изгубим в мислите си твърде безвъзвратно и може да започнем да си създаваме реалност, в която сами си живеем. Тогава отново трябва да потърсим вдъхновение. Най-добре е ако то само ни намери, но това не изключва варианта и ние да го потърсим.
Благодарим, когато ни спрат дъха. Спираме да благодарим, когато това взима да се превръща, в твърде сложен романс на вдъхновението. Намираме своят начин да бъдем по-малко нещастни, но и далеч по-малко щастливи. Почваме да живеем така всякаш нищо не се е случило. Вътрешно може и да не е така, но какво от това. Доказваме ли на другите, че можем и без... Значи сме успели да заблудим поне някого. След време ще заблудим и себе си и тогава... Вдъхновението ще изчезне.


"

Няма коментари:

Публикуване на коментар