Скоро си разглеждах стари неща, които съм писал на листи и не съм прехвърлил на малко по-не-хвърчащ носител като .doc файл.. Това ми се стори що годе позитивно с изключение на 1-2 израза. Но какво пък. enjoy...
"Щастие. Безмерно щастие. Няма я вече онази самота, когато си сред хора. Няма го чувството, че ти трябва да си някъде другаде, по друго време. Ти си си точно тук, където трябва да бъдеш, с когото трябва да бъдеш. Получаваш точно вниманието, от което си имал нужда и това те прави радостен. Радостен си от това, че все пак на някой му пука за теб и за това кой всъшност си.
Макар и малко банални, глупостите на твоите приятели те радват, защото ти си с тях и сега за сега това е най-важното. Ти винаги можеш да ги зарадваш и те теб. Ей това му е хубавото, че всички са доволни от това, което е, а не от това, което трябва да бъде.
Виждаш ги всеки ден, заобичваш ги повече, не можеш без тях и без тяхната простотия, тяхната уникалност. Може би това, че в нещо познато откриваме всеки път нови и нови неща ни радва. Всеки може да намери, това което го радва, където и когато и да е. За това обичайте се и бъдете щастливи. “Don’ Eeyore, be happy.”
"
четвъртък, 20 май 2010 г.
петък, 7 май 2010 г.
It ain't easy
"Какво по-късно от никога? А никога е доста дълго. Живот без граници, град без улици и думи без смисъл. Ето това чуваме, виждаме когато изгубим нижката на ежедневието. Решения, независещи от нас, биват вземани и тъй като сега за сега, не всичко се връща, ние обираме пешкира на цялата ситуация.
Чакаме нещо да се случи, а светът около нас шеметно се изменя. Мислите ни не са това, което бяха. Идеалите са някъде далеч - забравени и захвърлени. Все ще търсим начин да върнем нещо назад, но единственото, което ще превъртим назад са единствено и само мислите ни. А не винаги това е толкова в наш плюс.
Не всяко начало ще има труден край и не всеки труден край ще е имал лесно начало. Това, което знаем е това, което не сме отрекли. Всичко, в което се съмняваме или ни е страх да признаем, не трябва и не може да се възприеме като случил се факт."
Чакаме нещо да се случи, а светът около нас шеметно се изменя. Мислите ни не са това, което бяха. Идеалите са някъде далеч - забравени и захвърлени. Все ще търсим начин да върнем нещо назад, но единственото, което ще превъртим назад са единствено и само мислите ни. А не винаги това е толкова в наш плюс.
Не всяко начало ще има труден край и не всеки труден край ще е имал лесно начало. Това, което знаем е това, което не сме отрекли. Всичко, в което се съмняваме или ни е страх да признаем, не трябва и не може да се възприеме като случил се факт."
четвъртък, 6 май 2010 г.
Срокове
"Който е казал онова за "..късно отколкото никога" все ще е имал нещо предвид. Все ще се случи така, че рано или прекалено късно разбираме това или онова. А колкото по-отдавна е било то, толкова сме по-задръстени сме от гордост и предразсъдъци. А по едно време все ще вземат да ни определят, в рамки, в които бъдем ли категоризирани е почти невъзможно да излезем от. А какво по-лошо от това да се чувстваш в плен, било то и на собствената си тъпотия или най-вече на нея.
Поставяме си срокове, а след тях нови срокове, а след тях още и още. Никой не е казал, че не правим най-доброто, на което сме способни. Просто понякога се налага да направим най-доброто, на някой по-добър.
"
Поставяме си срокове, а след тях нови срокове, а след тях още и още. Никой не е казал, че не правим най-доброто, на което сме способни. Просто понякога се налага да направим най-доброто, на някой по-добър.
"
събота, 1 май 2010 г.
Май ли беше да го опишеш
Айде за ден на трудовака и почти мой рожден денда дам и аз малко принос към блога си. (п.п. Ив, цитирам се, да. Или някое мое друго аз което ги пише тия неща.)
"Повтяраме това и онова отново. Имаме идеи за бъдещето, но ни е удобно да се връщаме към старато и познато, което умеем. Някога така е било лесно, по-лесно... А когато познатото изчезне, какво ? Кой знае? Кой смее да пита? Задават ни се безброй неудобни въпроси и на тях ние даваме безброй несполучливи отговори, докато се научим, че въпроса е не до това какво казваш, а как го казваш.
Ежедневието ни, пък и целият ни живот се държи на някакъв кръговрат. Само сменя бързината си. Новите неща ни действат ободряващо и за това понякога ни се струва, че навлизаме в нов цикъл. Може и така да е, но нови цикли има 2-3 за целия ни живот, така че на дали точно в момента ще е този, за който си мислим. По-скоро сме някъде в кръговрата на „Искам и получавам.”. Доста любим на всички здраво мислещи. А в каква ли посока ще поемем ако винаги сме така, като малките деца „ ИСКАМ!”
Винаги зад всяка дума стоят поне още две. Така сме устроени. За кажем едно, трябва да минем през поне още две,три неща. А тези две,три неща са нови две-три истини. За кого точно истини, няма значение. По-скоро - две,три нови измислени реалности, които отчаяно се опитваме да съберем в една. Задълбаваме и това, което виждам е че дъно няма, колкото и да копаем. Него отдавна сме го изгубили. Дъно няма, няма и да има. Това, което искаме да видим е малка светлинка, която да ни води. А намерим ли я, забравяме и грижи и дъна. Единственото за което мислим е как се докосване до щастието и го отпиваме на бавни, засищащи глътки.
"
"Повтяраме това и онова отново. Имаме идеи за бъдещето, но ни е удобно да се връщаме към старато и познато, което умеем. Някога така е било лесно, по-лесно... А когато познатото изчезне, какво ? Кой знае? Кой смее да пита? Задават ни се безброй неудобни въпроси и на тях ние даваме безброй несполучливи отговори, докато се научим, че въпроса е не до това какво казваш, а как го казваш.
Ежедневието ни, пък и целият ни живот се държи на някакъв кръговрат. Само сменя бързината си. Новите неща ни действат ободряващо и за това понякога ни се струва, че навлизаме в нов цикъл. Може и така да е, но нови цикли има 2-3 за целия ни живот, така че на дали точно в момента ще е този, за който си мислим. По-скоро сме някъде в кръговрата на „Искам и получавам.”. Доста любим на всички здраво мислещи. А в каква ли посока ще поемем ако винаги сме така, като малките деца „ ИСКАМ!”
Винаги зад всяка дума стоят поне още две. Така сме устроени. За кажем едно, трябва да минем през поне още две,три неща. А тези две,три неща са нови две-три истини. За кого точно истини, няма значение. По-скоро - две,три нови измислени реалности, които отчаяно се опитваме да съберем в една. Задълбаваме и това, което виждам е че дъно няма, колкото и да копаем. Него отдавна сме го изгубили. Дъно няма, няма и да има. Това, което искаме да видим е малка светлинка, която да ни води. А намерим ли я, забравяме и грижи и дъна. Единственото за което мислим е как се докосване до щастието и го отпиваме на бавни, засищащи глътки.
"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
