събота, 29 декември 2012 г.

Цамбур


Хвърлям се в отново в дълбоките води отново да открия себе си. Колко пъти можеш да откриеш себе си, отново и отново? Без да се одавиш ? Колкото по-дълбоко плуваш – толкова по-мътни, тъмни и  неясни стават нещата. Но искаш ли да танцуваш под дъжда, трябва да не те е страх да се намокриш. И искаш ли да откриеш нещо, което е потънало в теб стигнеш ли до дъното, ще трябва да ровиш мръсотия. А тя с времето се наслагва доста. На дъното ще открием много останки от много счупени неща. Някои от тях може да поправим, някои – не. Така или иначе когато се опитваме да изплуваме ще можем да вземем само едно или две с нас. Ако искаме да намерим диаманти трябва първо да се поровим в калта и да пресеем камъните.
Кой съм аз? Ти кой си? Ти коя си? Утре кой -  кой ще е ?.. цамбур...

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Студен сън


Събуждам се от сън. На всеки му се случва. И всеки има от онези дни, в които иска да не се събужда. Събуждаш се в 9. Отново заспиваш. В 10.. отново.. в 11, вече не можеш. Света е крив. Стаята ти е крива. Леглото ти е криво. Ти си крив. Вън е студено, много студено. Нямаш нужда от повече сън. Ти и преди два часа не си имал, но си продължил да спиш. Но въпреки това не искаш да напуснеш леглото. Там е твоето малко спасение от студа и от всичката кривотия, освен от теб разбира се. От теб няма как да избягаш никога. Леглото е мястото, на което в главата ти се раждат най-добрите идеи за живота, точно преди сън и си мислиш, че сутринта те отново ще са в главата ти, но уви не. Сутринта единственото, което е в главата ти е – Защо трябва да ставам, не искам да ставам.
Случва се и да имаме сънища, от които искаме да се събудим, но те са голяма рядкост. Щом сънуваме, значи неумоверно ще се опитаме да променим съня си към по-добро. Не винаги е възможно, но винаги се опитваме да го направим.  Не знам дали и вие сте така... Аз станах на студа, облякох се и се опитвам да пусна топлината. Кой не иска да му е топло?