понеделник, 26 септември 2011 г.

Хората с късмет

enojy...
"Много хора получават много неща ей така от нищото. Просто, защото имат късмет. Много хора си играят с този късмет по начин, по който на него не му харесва. Убедени в своята правота, те нагло искат още. Макар, че то на хубавото бързо се свиква и кой ли няма да иска още повече. Малцина се задоволяват с нещо хубаво без да искат повече. Почти сигурно е, че те са хората без късмет. Защото веднъж опитал от този наркотик, той едва ли може да се контролира. А понякога са толкова арогантни, че обръщат гръб на късмета само, защото се мислят за неуязвими. Не всички осъзнават своята глупост и не всички, които я осъзнават правят нещо по въпроса. Тъй като прекалено много време им се дава прекалено много, те почти са загубили тръпката от това да се зарадват истински на това, което получават. Единственото, което искат след като то свърши е още. Не виждат половина пълната чаша, а единствено половина празните шепи.
Всеки предполага, че им е наистина лесно. Та как може да са нещастни като получават толкова много ? Колкото получават, толкова и губят. Което по прости сметки излиза освен, че прекарват повече време щастливи от обикновения човек, имат и доста повече моменти в търсене на смисъла на живота. И така ден след ден, бързат да открият нови неща, нов смисъл, а забравят смисъла на наученото.
"

вторник, 13 септември 2011 г.

Така е с живота, така е с всичко

enjoy...
"За да намериш нещо първо, трябва да подредиш няколко други неща. Така е с живота, така е с всичко. Сигурно има и такива, които могат да се пресегнат през бъркотията и да вземат това, което им е нужно, но малцина са тези. Все едно редим пъзел от много, много части. Първо всички си приличат. После почваме да ги различаваме малко по малко. После пак остават само еднакви, за това подреждаме и тях според приликите им. Взимаме малко от тук, редим малко там. И частите малко по малко стават картина. Лошото е като изгубим някоя част. Може и да наредим всички други, но пак няма да е същото. Така е с живота, така е с всичко.
Докато едни редят пъзели, другите рушат империи.Ядосаният ум бил ограничен ум. За някои е по-добре винаги да са ядосани, защото така или иначе са ограничени, поне да използват бонуса, който им се предоставя. Други пък се опитват да стоят спокоини, което ги ядосва още повече. Трети имат дзън спокойствие. Така е с живота, така е с всичко.
"

понеделник, 5 септември 2011 г.

Маски

Последно съм бил отпуск Март месец (последно имам пост Март месец) и сега на мозъка ми му идва малко стресиращо да има толкова свободно време за мислене и твори.. Enjoy ...
"Маската е за всеки ден. Лицето не е за всеки. Нея можеш да я сложиш пред всички. Него не можеш да го покажеш почти на никого. Както мъжа и жената, рядко те са истински съвместими за дълго време. Рядко те се съгласни с чуждото мнение. Рядко те има свое такова. Маската е нещо преходно. А лицето е нещо лично.
Слагаме си маската за сън, за да може да се събудим с лицето на деня. Ставаме с маската за деня, за да може да си легнем с лицето за вечерта. Едни безумни смени на характери и интереси. Но в крайна сметка, каквото – такова. Всяка маска е ново лице, което приемаме. В края може и да забравим за маските, защото няма да знаем какво са лицата. А лицата .. те са лични.
"

неделя, 4 септември 2011 г.

Късмета и съмненията

Тези дни съм "сила" след половин година затишие. enjoy... "Късметът е нещо, което идва с вътрешния мир на човек. Минимум, защото тогава горе долу знае какво и кога иска. Когато си ядосан, тъжен това веднага рефлектира на късмета ти и го прави точно такъв, какъвто си ти. Всеки знае две и двеста. Всеки знае, че когато търсиш нещо, много силно го намираш, но и всеки знае, че най-хубавите неща ги намираш, когато най-малко ги търсиш. Така е и с вътрешния мир и късмета. Понякога трябва да вярваш в тях, понякога трябва да не се надяваш на тях.
Дори и да има такива неща като аксиоми, то е защото и те някога са били теореми. Трябвало е някой да ги докаже. Трябвало е някой да повярва в късмета си, когато най-малко се е надявал в него. Съдбата обича смелите, а най-много се давят добрите плувци. На кое да вярваш ? На себе си. Ако почнеш да нямаш вяра в себе си, какво правим ?
"

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Малко за срещите и не се сърди човечето

enjoy..."Някога влаковете се засичат на много странни места. Ти си някъде там и една неочаквана среща - хоп. От толкова много пътеки, линии - точно тази, сега ? Какъв е шанс ? А какъв е шанса да сме заспали и да я пропуснем. Ами 50-50. Или сме или не сме. Както и при доста други неща, средно положение няма. Но както в игра на "Не се сърди човече" хвърляме отново зара и каквото - такова. Местим пионката докато все още ни позволяват. А когато нечии зар съвпадне с нашата позиция, той не винаги има избор да не ни върне върне в изходната позиция, от която дълго сме се опитвали да избягаме. А пък и да има избор не е сигурно, че пак няма да го направи. Но все пак всяка среща завършва с раздяла. Във всяко уравнение има по едно неизвестно. И със срещите е така. Или ти е ясно началото или краят. Има и някои гении, които знаят и двете, но дори и те са минали в период, в който не знаят всичко. А за всеки друг, който не е гений, но иска да е талантлив и да има повече късмет, отколкото му е нужен ще трябва освен да си повярва, ами и да се постарае. Хвърляй зара и мечтай."