събота, 3 януари 2009 г.

Любов.. и още нещо

Сутринта е. Събуждам се. Каква е първата ми мисъл? Хубава. Може би е мисълта, с която съм заспал, може и да не е, но все пак ето – тя ме събужда. Приятна тръпка полазва по цялото ми тяло когато се сетя, че е възможно и да успея. Недай си боже този път имам добро предчувствие. Дааа. Казах си – днес е денят! Ако не днес, то –кога ? Самото очарование, което ми носи тази мисъл ме кара да се размечтавам, носи ми онази съставка, която ми липсва за да искря от щастие. Ето.. пресягам се в нищото и някаква магична топлина започва да сгрява ръката ми, а после и цялото ми съществувание. Тя ми се усмихва. Ах колко прекрасно. Значи все пак има надежда. Знаех си! Е навярно, след срещата с нея ще се рея цял ден и цяла нощ в облаците и няма да мога за миг да си помисля за нещо друго, а ако примигна, то за времето, в което очите ми са затворение за света, ще виждам само нея – колкото далеч толкова и близо. Може да звучи смешно и наивно, но искам тя винаги да е до мен. Когато заспивам тя да е до мен и когато се събудя сутрин тя да ми се усмихва и да прави денят ми по-позитивен и изпълнен с надежда. Да докосна устни до нея и .. блаженство, изваяно от боговете..

Този път описанието или нещо таковата ще е след поста, тъй като ще си/ви разваля цялото удоволствие. Ето я и нея

Няма коментари:

Публикуване на коментар