Разум и карма

Вдъхновенията са няколко. Един филм и няколко интересни разговора с интересен човек....enjoy...

Истински щастлив си когато не мислиш за нищо. Пълна свобода над себе си имаш тогава, когато в главата ти няма дори и една мисъл, един проблем, една нотка. Тогава си свободен да мислиш за каквото и да е. Когато освободиш тялото си от нуждата да мисли и да живее в постоянен страх, тогава ще постигнеш мир със себе си и с другите. Когато нямаш нуждата да изливаш цялата си негативна енергия в позитивен поток,а просто се научим да не задържаме такава, тогава ти си свободен да живееш. Тялото е умът ти, умът е тялото ти. Той командва всичко. Ако нямаш здрав разсъдък – нямаш нищо.

            Има култури, които вярват, че човек може да избяга от кармата си. Това за тях е да получиш просветление. То за разлика от глупостта и мъдростта, която се трупа с годините, идва мигновено. Предава се от един просветен на друг. Умът ти да бъде твоята вселена. Неограничен от към възможности, не познаващ страх или болка, но не онова безразсъдно втурване в опасности, а самата концепция “страх” да изгуби значение, в това вътрешна вселена.

Всеки ден ни се повтаря, че трябва да мислим, всеки ден се страхуваме да не го правим. Те ни ограничават, вкарват ни в коловоза на ежедневието без начало и без край.

 За това, за да обичаме нещо истински, трябва да освободим съзнанието си от всичко. А докато все още не можем да го направим , то кармата ще ни преследва, а там оправия няма.

Истината, съдбата и мечтите

enjoy...

"Истината? Тя е нещо много относително. Истината е това, в което вярваш. Това, в което искаш да се надяваш. Дори и то да не е пълната такава. Но така или иначе когато вярваш достатъчно силно това става твоята реалност. Има много истини. Моята истина, твоята истина, нашата истина, вашата истина, тяхната истина. Всяка е свързана с другата, искаме или не искаме. Всеки малък жест, всяка малка дума рефлектира върху всичко. Ако ти не видиш твоята истина в моята, няма как аз да направя обратното. Това е проблема на всички. Гледаме твърде много неистини, на места, на които се предполага, че всичко е реално, без добавки, без нищо излишно, с една дума – перфектно. Има перфектни неща за мен, за теб, за нас, за вас, за тях... Но единственото наистина перфектно нещо на този свят е кръгът. Перфектният кръг. Целият ни живот е един кръг. А живота е нещо сложно. Днес си тук, утре си там. Днес имаш, утре нямаш. Всеки ден е надпревара. Всеки ден е една нова гонка. Всеки ден е една нова мечта. А всяка вечер е времето, когато можем да си дадем оценка дали това си е заслужавало. Дали всяка стъпка е могла да бъде малко по-малка или малко по-голяма. Правим избори всеки ден, час, минута, секунда.. няколко пъти в секундата...Но всеки избор зависи от нас. А чуждия избор зависи от чуждите хора. Не винаги сме господари на съдбата си, колкото и силно да вярваме в това.

С истина или не, със съдба или не, всеки ден започваме утрото с Добро утро, Колумб.. думите на майка ми, с които ми напомня, че Америка вече е открита и мечтите са далеч от реалния живот. Въпреки това аз мечтая всеки ден, за всяка вечер."