вторник, 28 февруари 2012 г.

Простите правила

"Нещата са точно такива до доказване на противното. Има ли смисъл обаче да доказваме аксиома ? Някой преди нас вече достатъчно добре се е постарал да го направи. Мислим си, че евентуално може и да добием и други изводи, но в крайна сметка всичко се свежда до прости правила. А простите правила рядко имат изключения.
Ако ли се опитаме да потърсим спасение в теоремите, на дали някой би бил достатъчно великодушен за да изслуша всичко, което ще се опитаме да докажем. И пак се връщаме на простите правила. Едно от тези, които трябва да запомним е закон от физика, а именно, че всяко действие има равно по сила и противоположно по поосока противодействие. Иначе казано – Всичко се връща.
Простото правило си е такова и няма смисъл да се опитваме да му предадем по-голяма важност или да го превръщаме в нещо безсмислено сложно.Както всички знаем – „Пътят към Ада е осеян с добри намерения.” и май точно за това „Няма ненаказано добро”…
"

събота, 25 февруари 2012 г.

Най-красивото нещо, което съм чел

Заглавието само казва.. Не знам чие е.. ENJOY!...

"Why do we close our eyes when we sleep? When we cry?
When we imagine? When we kiss? This is because
the most beautiful thing in the world is unseen.
We are all a little weird and life’s a little weird
and when we find someone whose weirdness is
compatible with ours, we join up with them and
fall in mutual weirdness and call it love.
There are things that we never want to let go of,
people we never want to leave behind, but keep in mind
that letting go isn’t the end of the world,
it’s the beginning of a new life.
Happiness lies for those who cry, those who hurt,
those who have searched and those who have tried.
For only they can appreciate the importance of
the people who have touched their lives.
A great love? It’s when you shed tears and still
you care for her, it’s when she ignores you and still
long for her. It’s when she begins to love another and
yet you still smile and say I’m happy for you.
If love fails, set yourself free, let your heart spread
its wings and fly again. Remember you may find love
and lose it, but when love dies, you never have to die with it.
The strongest people are not those who always win
but those who stand back up when they fall.
Somehow along the course of life, you learn about
yourself and realize there should never be regrets,
only a lifelong appreciation of the choices you’ve made.
A true friend understands when you say, I forgot,
waits forever when you say, just a minute,
stays when you say leave me alone,
opens the door even before you knock
and says can I come in?
Loving is not how you forget but how you forgive,
not how you listen but how you understand,
not what you see but how you feel, and
not how you let go but how you hold on.
It’s more dangerous to weep inwardly rather than
outwardly. Outward tears can be wiped away
while secret tears scar forever.
In love, very rarely do we win but when love is true,
even if you lose, you still win just for having the
tingle of loving someone more than you love yourself.
There comes a time when we have to stop loving someone
not because that person has stopped loving us but
because we have found out that they’d be happier if we let go.
It’s best to wait for the one you want
than settle for one that’s available.
Best to wait for the one you love
than one who is around.
Best to wait for the right one because
life is too short to waste on just someone.
Sometimes the one you love turns out to be the
one who hurts you the most, and sometimes the friend
who takes you into his arms and cries when you cry
turns out to be the love you never knew you wanted.
If you really love someone never let go, don’t believe
that letting go means that you love best, instead
fight for your love, that’s what true love is.
------------
"

неделя, 19 февруари 2012 г.

Напоследък май ми върви на фючъринг проекти. Този е с така наречената мозъчна атака.. Благодаря много на Морика , за което. Темата е вдъхновение..
"Вдъхновението.. търся го с очи... но с очи какво намирам
[10:32:01] Eeyore: нищо
[10:32:09 | (10:32:11 — редактирано)] Eeyore: търся там където няма нищо и никой
[10:32:34] Eeyore: а докато го търся няма да го намеря
[10:32:37] Eeyore: май с всичко е така
[10:32:54] Eeyore: те и за това най-хубавите неща се случват когато най-малко очакваш
[10:33:37] Mori: Когато са вдъхновените очите ми,
ще видите три недомислени трепета
да падат по червения склон на ума ми.
Когато вдъхновявам ръцете си,
аз чакам една кошница залези
Да отминат по тихия път на хартията
[10:34:02] Eeyore: То идва и отминава
[10:34:10] Eeyore: единствено хартията остава
[10:34:22] Eeyore: докато не стане пожар и не я изпепели
[10:35:00] Mori: За вдъхновението няма чакалня.
Няма неудобни дивани, за които се борят сърцата ни.
[10:35:57] Mori: И улици няма, защото то не се води по скучния свят на нашите пътища.
[10:36:17] Mori: За вдъхновението има криле.
[10:36:21] Eeyore: път няма. още по-малко кратък път към него
[10:37:03] Eeyore: когато сме щастливи си мислим, че светът е под нас
[10:37:05] Eeyore: и че летим
[10:37:18] Mori: "Аз обичал съм всичките музи"- каза веднъж Вдъхновението
[10:37:33] Eeyore: А който обича всички
[10:37:36] Eeyore: не обича никой
[10:37:46] Mori: "познавам ръцете, очите, телата на всичките"
[10:38:10] Mori: виж... жив... си
[10:38:55] Mori: по твоите пръсти горешата музика чака...
да намериш единствена муза
да познаваш ръцете, очите и тялото, всичко
[10:39:06] Eeyore: да живея, да обичам и да бъда обичам. да вдъхновявам, да бъда вдъхновявам май това искам.. а май и всеки иска това
[10:39:34] Eeyore: когато си помислиш, че единствената муза ти си намерил, няма граници за теб
[10:39:44] Eeyore: искаш да опиташ от всичко
[10:39:48] Eeyore: по всяко време
[10:40:24] Mori: Дори не зная кога се събудих,
а за въпроса дали ще поискам страха ти
дори не съм мислила...
не знам какво искам
[10:40:47 | (10:41:25 — редактирано)] Mori: "всичко" е скучно... и тягостно
всичко е дишащо.. а дали всичко е живо?
[10:41:19] Eeyore: и аз не зная кгоа се събудих. не зная и как и кога заспах, не знаех как да поискам нито и какво да мисля. знам какво искам но не знам на каква цена го искам
[10:41:50] Eeyore: "всичко" не е за "всеки"
[10:42:02] Eeyore: аз искам "някой" за "мен"
[10:42:21 | (10:42:35 — редактирано)] Mori: "на какво си?"- попита ме Цветният полет на мислите ми,
а любовта ми крещеше "НА ТЕБ!"
[10:44:25] Mori: а кога ще позволя на уморените си думи да намерят стиха на прозорците? За сън не съм мислила... защото ти ми го взе. И за нощ не съм мислила... защото още не си ми я върнал.
взе ли ми, дадох ли ти и аз не знам. всичко което знам е че май вече нищо не знам. нощ или ден, исках те до мен, час или минута идея си нямам какво точно животът ми ще ми пробута
[10:53:59] Mori: не мога в рими да търся искрите ти. защото ума ми вече го няма. защото не мога да мисля за друго, освен за откраднатите ти мигове. и да крещя, че те искам, и да крещя, че усещам дъха ти по врата, по тила, по страха си, аз не мога да протегна ръката ти и да те дръпна към мен. Но съм щастлива. Аз знам, че те има.
[10:56:51] Eeyore: настръхвам само като знам, че те има. иде ми да плача като знам, че може да те няма. но не от тези сълзи, които всички виждат. а от тези, които само аз и ти знаем, че ги има. от тези, които са вътре в нас и всяка жесото прогаря пътя си надолу. всичко в главата ни започва да се нарежда, а сърцето ни взима да става все по-празно и безразлично. а аз, ти.. искаме да усещаме. искаме да чувстваме, да се чувстваме. да не се налага да крадем мигове, да не крадем усмивки
[10:59:01] Eeyore: не това искам. не да крада. не искам и да ми се подаряват. и така и така..
[10:59:04] Eeyore: и тъй и иначе
[11:00:30] Mori: Усмивките ти не можах да отрадна. Опитах, кълна ти се, всичко да ти взеха, но усмивките не можах. И колкото повече взимах от тях, толкова повече изгряваха на лицето ти. А тези, които бях успяла да скътам, пазих така ревново. Не давах на другите дори да ги погледнат. А усмивките ти се утрояваха. И моите също. Обичам да ти подарявам: подарих ти всичко, което можех да извадя от тъмнината на миналото си. Подарих си моето сега. Подарих ти моето после. И вчера вече е твое. А да броя не мога...
спомням си, когато те нямаше. И колко тъмно ми беше, и колко еднакво, и колко залязващо.... и после от горящите букли на залеза, се роди твоят пламък. И си отидоха мислите ми. И обичам сега
"

събота, 18 февруари 2012 г.

Думите и смисъла

enjoy...
"Не зад всяка дума стои смисъла на живота. За това и трябва да спрем да го търсим. Понякога думите са си просто думи и всичко точно така – както изглежда. Има твърдение, че ако нещо изглежда твърде хубаво за да е истина то обикновено не е. За това обикновено подлагаме и него на щателна проверка и подхождаме с доза недоверие. А когато изобщо не сме мислили всичко е било точно така – както е трябвало да бъде.
Думите са си прост думи. Някой ден ще го разберем, но кой знае кога ще е това. Докато дойде този ден, аз все пак ще търся и ще намирам смисъл в тях."

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Огъня и музиката

Един малък Фючъринг с Дани Троев. Идеите ни се оказаха коренно различни, но пък... обещания фючъринг си е обещан. enjoy..

Дани Троев - " Толкова си крехка...
Как да те взема в сърцето си? Ако знаеш, сподели ми...
има ли за теб, за нас мъничко надежда?
В нея да те увия, че да не ми се счупиш в ръцете.
Твоята безопасност да почувствам и желанието в действие да превърна.
От сивия делник на сигурно място право в пъстрата душа да те отведа.
Да, знам разстоянието е кратко, на едно докосване разстояние, но защо...
Толкова е крехко...
думи, мигове, състояния, емоции.
Страх от затворяне на очите дори за секунда.
Да не се окаже този миг тъмнина черна дупка,
която може да погълне целия ни свят.
Но нека това остане тайна за нас,
Скрита от споделеността на погледите.
Нека никога не узнаем, аз своя избор направих -
вечността отразена в погледа ти...
Толкова сме крехки...
почти прозрачни, химера в сумрака на зимния ден.
Мигове безвремие - подарък от вселената
И там, две души в една се сляха,
за която тесен се оказа светът
и тя решение взе да го напусне...

...в края на галактиката
нова звезда се роди."

Eeyore "Интересно ли ви е как правим връзка между неща, които очевидно нямат такава. Ето, вчера си мислих за огъня, днес си мисля за музиката и главата ми създава абсурдни връзки между тях. Как едно време човек е щял да умре без огън и как сега много не могат да живеят без музика. Как музиката ни кара да се замисляме, замечтаваме..за малко огън. Някой малък пожар, който да въртим отново и отново в главата си.
Без значение дали е тъжен блус, безсмислена простотия или нещо каквото и да е, ние ще продължим да слушаме музика така, както ще търсим онзи пожар, за който само чуваме в музиката. Ще имаме нужда от топлината на музиката, така както от звука на огъня...
"

вторник, 7 февруари 2012 г.

Изборите рано сутрин

Доста често в живота, се случва така, че трябва да избираме. А стигне ли се до избор, той на дали е лек. Един път ще е емжду две неща, които обичаме, друг път може и да е между нещо, което обичаш и нещо, което трябва. Това, което „трябва”, неизбежно ще го направиш, а с това, което обичаш какво ? Там изборът не винаги е опция. Когато очите стоят широко затворени, тогава ще осъзнаеш, че връщане назад – няма. Това, кеото го правиш е то, защото го искаш. И съответно щом го искаш, значи го обичаш достатъчно.
Много думи ще минат през глава ни, докато се опитваме да осъзнаем изборите, които сме направили. Решенията, които сме взели. Идеите, с които ще напълним главата си след определени събития. Много са и маските, които ще сменим докато намерим тази, която ни харесва най-много, която доста често се оказва, не тази, която се харесва най-много на другите.
А дали вярваме или не, ежедневието ни е устроено така, че рано или късно , неизбежно ще се откажем от нещо, което обичаме, за нещо което обичаме повече. А самият избор, ще оправдаем със себе си. Моето извинение е, че обичам да пиша. Твоето какво е ?

Идеята за сънищата

Макар и двата поста да са от днес, единият го започнах преди няколко дни, за това ще ги разделя. enjoy...

"Макар да знаем, че е сън е по-добре да не се събуждаме от него. Макар и в леко изкривената реалност там ние намерихме това, което искаме. Сега искаме да избягаме от тази, от която не виждаме смисъл. Все бързаме за някъде, а все не знаем къде отиваме. Може би се събуждаме твърде рано, от съня, в които искаем да останем още малко. Опитваме се да заспим отново, за да си продължим съня. Съня няма да е същия със сигурност. Но пък доброто ни желание и благосклонното ни съзнание, могат да ни дарят с по-хубав. Това може да го разберем единствено, ако се опитаме да заспим пак, иначе цял ден ще си мислим за сънят, които сме имали, а не сме успели да досънуваме."

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Думи

Амии.. думи.. enjoy...
"Всичко, което имам е думи. Думи да запомням. Думи да измислям. Думи да забравям. С думи да се играя, с думи да ме наиграят. Думите ме ограничават. Думите ми дават предимство. Само с думи не може. Понякога даже без тях е най-добре. Но ако думите мълчат, погледа трябва да говори. Ако думите мълчат, то единственият шум, пропукващ тишината ще бъде лудо туптящото сърце. Ако думите липсват, то понякога нищо друго не ни е останало. С тях не може, но пък и без тях не може. И все пак, не всичко, което имаме е думи."