Ами деца, порастнали деца, не толкова деца.. какво да ви кажа, днес явно ми е продуктивният ден. Две неща за едно денонощие на фона на едно-две на месец си е направо екстра. Малко по-мрачни, но все от някъде трябва да се почне. Няма как. enjoy
"Погледът в нищото. Всеки го знае. Всеки е минал през него. Какво е той? Може би ти се спи. Може би просто виждаш нищо. Може би просто не искаш да виждаш нищо. Всеки път ще е различен, всеки път няма да е на хубаво.
Понякога се замисляме какво означава, понякога просто ни е все едно. Това колко ни е грижа, май не зависи само колко много държим на човека, а и как сме в момента. Или реално ни се иска да вярваме, че това е така. Хубаво е да знаем, че не сме достигнали до границата, в която действаме машинално, защото понякога само това ни остава – емоцията, колкото и наивно да звучи. Понякога, понякога – само на нея можем да се опрем в момент, в който друго не би ни помогнало.
Дори обичайки с празния поглед, дори обичайки до глупост, май ни е писано да обичаме. Дори изрудясвайки в това, дори и повтаряйки думи, които сме чули много пъти преди това, ние си държим упорито на убежденията и това си е то. НЕ обичаме да ни подценяват, никак даже. Да ни слагат граници, тъй като вселената и човешката простотия нямат граници, но за вселената никой не може да е сигурен. Не че е задължително това, което правим да е простотия, но просто не обичаме границите, в какъвто и да е случай. Не е лошо от време на време някой да мисли вместо нас, но не е лошо да ни остави понякога да мислим и самостоятелно, що се отнася до общото благо - било то понякога и лично нашето си благо.
Уморени сме, заспиваме, но с надежда. С надежда, че утрешният ден ще ни донесе поглед изпълнен с надежда, лице с грейнала усмивка и нещо хубаво, каквото и да е..."
понеделник, 29 юни 2009 г.
Живот с избор или избор за живот
Животът ли определя избора ни или изборът определя живота ни? Знам ли? Изборите, които правим несъзнателно влияят на живота ни оттам нататък. Според това какъв избор сме направили получаваме и съответното отношение. Лошите избори, макар и неосъзнати, понякога водят до грешки, за които ще съжалявам твърде неприемлив период от време. Избор винаги ни се дава, въпроса е до колко той ни харесва. Това, че понякога имаме свобода на избора колкото папирус в ураган, си е нещо съвсем различно. Та, явно се опитвам да разсъждаваме над това, че изборът малко или много определя живота ни по начин, по който все още не сме дорасли да съзрем.
От друга страна, понякога се раждаме с направени избори. Не от нас, може би не и от родителите ни, макар понякога това да е точно така. Изборът го е взел някои преди стотици стотици години, когато е направил малка грешка, коставала му много, и за която и ние ще трябва да плащаме; и тези след и след и... нас. На това му се вика, че животът определя избора, защото понякога, дори и с редица от правилни избори, пътят напред е широко затворен. Тоест, мислиш си, че имаш голям избор и животът е пред теб, но всъшност изборът е .. че нямаш такъв. Имаш си гьолче и там ти е писано да си джвакаш. Тук ще цитирам няколко думи, които по един странен начин казват точно написаното преди малко: „Фантазиите трябва да бъдат нереални, защото моментът.. секундата..в която вие получавате, това което търсите. вие не вие не я желаете повече. За да продължи да съществува. желанието трябва да има обекти,|липсващи постоянно. Не е "то" което вие желаете, а фантазията за него. Това е имал предвид Паскал, когато е казвал, че ние сме само тогава щастливи, когато мечтаем за бъдещото щастие. Бъдете внимателни какво си пожелавате,не защото ще го получите, а защото сте обречени да не го желаете, когато го имате. “
В крайна сметка, това е спор, подобен на това за кокошката и яйцето. Никой никога няма да разбере как е станало и как ще бъде. Остава ни единствено надеждата да сме там за да го видим.
От друга страна, понякога се раждаме с направени избори. Не от нас, може би не и от родителите ни, макар понякога това да е точно така. Изборът го е взел някои преди стотици стотици години, когато е направил малка грешка, коставала му много, и за която и ние ще трябва да плащаме; и тези след и след и... нас. На това му се вика, че животът определя избора, защото понякога, дори и с редица от правилни избори, пътят напред е широко затворен. Тоест, мислиш си, че имаш голям избор и животът е пред теб, но всъшност изборът е .. че нямаш такъв. Имаш си гьолче и там ти е писано да си джвакаш. Тук ще цитирам няколко думи, които по един странен начин казват точно написаното преди малко: „Фантазиите трябва да бъдат нереални, защото моментът.. секундата..в която вие получавате, това което търсите. вие не вие не я желаете повече. За да продължи да съществува. желанието трябва да има обекти,|липсващи постоянно. Не е "то" което вие желаете, а фантазията за него. Това е имал предвид Паскал, когато е казвал, че ние сме само тогава щастливи, когато мечтаем за бъдещото щастие. Бъдете внимателни какво си пожелавате,не защото ще го получите, а защото сте обречени да не го желаете, когато го имате. “
В крайна сметка, това е спор, подобен на това за кокошката и яйцето. Никой никога няма да разбере как е станало и как ще бъде. Остава ни единствено надеждата да сме там за да го видим.
сряда, 24 юни 2009 г.
Добро утро Колумб
"Години на лекомислие, години на съзряване, години на осмисляне, години на реализиране... години през които сме минали, ще минем или се надяваме да минем. През всички от тях ние градим нещо, което се разрушава веднага след като навлезем в следващия етап. Чули сме много обещания, дали сме още повече такива. Боляло ни е, били сме щастливи. Трябвало е да опитаме от всичко. Сега отново искаме да опитаме от всичко, но по различен начин. Една шепа дни и хоп – дори сънищата вече носят различно значение.
Дали избягвайки нещо ставаме по-силни или ни прави по-слаби. Трудно е да се каже. Обикновено е признак на слабост, но аз бих казал, че е въпрос на гледна точка, защото колкото и изтъркано да звучи важното е не как можеш да стоиш непоклатим, а как можеш да ставаш след като си паднал от там.
Макар и с грешните думи, понякога казваме правилните неща. Друг път с правилните думи казваме грешни неща. А това ще се получи ако сме изгубили връзката помежду си. Интерпретацията е едно мнооого опасно средство. С нея можем да погубим както другите така и себе си, тъй като трябва да внимаваме какво си пожелаваме, че има шанс да се случи.
Всяка грешка може да бъде простена, но не и забравена. Всичко казано може да бъде чуто, но понякога не и забравено. Всичко написано остава и чака да бъде препрочетено....
„Добро утро, Колумб.”
"
Дали избягвайки нещо ставаме по-силни или ни прави по-слаби. Трудно е да се каже. Обикновено е признак на слабост, но аз бих казал, че е въпрос на гледна точка, защото колкото и изтъркано да звучи важното е не как можеш да стоиш непоклатим, а как можеш да ставаш след като си паднал от там.
Макар и с грешните думи, понякога казваме правилните неща. Друг път с правилните думи казваме грешни неща. А това ще се получи ако сме изгубили връзката помежду си. Интерпретацията е едно мнооого опасно средство. С нея можем да погубим както другите така и себе си, тъй като трябва да внимаваме какво си пожелаваме, че има шанс да се случи.
Всяка грешка може да бъде простена, но не и забравена. Всичко казано може да бъде чуто, но понякога не и забравено. Всичко написано остава и чака да бъде препрочетено....
„Добро утро, Колумб.”
"
понеделник, 22 юни 2009 г.
Back to reality
"Не знам дали със сигурност е така, но все си мисля, че доста от великите неща, великите открития са плод на нещо малко и добре задействало се въображение. Да вземем един Архимед и една вана. Кой би се сетил. И всякакви такива други малко неща, които днес ни помагат. Та и ако ние, аз, ти, ... , се научим да виждаме многото в малкото, искрено вярвам, че можем да сътворим едно ново бъдеще, едно ново време на морален възход.
Не винаги е нужно да погледнем в огледало за да видим себе си. Въпроса, колкото и неясен да изглежда сега е – Какво ще направиш след като се взреш в себе си? Това че се обичаш безумно, дали е достатъчно ? За момента – може би. За по-нататък – едва ли. И след тези два, три въпроса почват да следват редица от други, за които още нямаш отговор, а се налага да дадеш. Освен вярва в себе си и вярва в малките неща, простите истини и всичко това, което осмисля поне малко днешния ти ден – на друго не можеш да имаш вяра. Бъдещето е в бъдещето. Няма лошо да вярваш в него, няма лошо да го насърчаваш или да го мотивираш по някакъв незнаен начин, стига да знаеш, че поне за теб си заслужава.
Дори понякога брутална – реалността е реалност. За това всеки е свободен да живее в своя собствена, стига да не е в твърде голям конфликт с останалата част от реалността."
Не винаги е нужно да погледнем в огледало за да видим себе си. Въпроса, колкото и неясен да изглежда сега е – Какво ще направиш след като се взреш в себе си? Това че се обичаш безумно, дали е достатъчно ? За момента – може би. За по-нататък – едва ли. И след тези два, три въпроса почват да следват редица от други, за които още нямаш отговор, а се налага да дадеш. Освен вярва в себе си и вярва в малките неща, простите истини и всичко това, което осмисля поне малко днешния ти ден – на друго не можеш да имаш вяра. Бъдещето е в бъдещето. Няма лошо да вярваш в него, няма лошо да го насърчаваш или да го мотивираш по някакъв незнаен начин, стига да знаеш, че поне за теб си заслужава.
Дори понякога брутална – реалността е реалност. За това всеки е свободен да живее в своя собствена, стига да не е в твърде голям конфликт с останалата част от реалността."
четвъртък, 18 юни 2009 г.
Щастие ала бала
Такаам. Юни явно ще е малко по-продуктивен от предни 2-3 месеца, но явно има и защо :P.. Снощи драснах няколко реда и сега мисля да ги споделя с вас понеже съм в изключително добро настроение изобщо няма да протакам до края на месеца да се събират много неща и на веднъж да ви ги давам да четете ами 1 по 1 ще са :). enjoy...
"Какво сме разбирали от щастие ? Какво всъщност разбираме от него ? Всяка поредна година все нови идеали, все ново щастие. Какво да правиш ? Съдба. Е та нищо. Няма лошо.
Идва нов ден, идва нова вечер и разбираме все повече за заобикалящите ни разкоши. Един нов начин да задоволим както суетата така и егото си. Откриваме нови подходящи комбинации, коя от коя по-подходяща. Изпадаме в захлас всеки изминал миг. Нямаме нужда от нищо повече. Имаме точно това, което ни трябва. Малко или много бързаме, малко или много мислим, много или малко се наслаждаваме на това, което се опитваме да си заслужим.
Прегръщаме щастието, усмихваме му се. Тогава и то почти сигурно ще ни отговори със същото.
Сигурно ще има какво да пипнем тук-там, но няма да е фатално. И да не – пак ще му се радваме и ще се опитваме да го ценим максимално
Да вдъхновяваме и да бъдем щастливи. Може би това иска всеки от нас, стига да мине достатъчно време за да го осъзнае..
"
"Какво сме разбирали от щастие ? Какво всъщност разбираме от него ? Всяка поредна година все нови идеали, все ново щастие. Какво да правиш ? Съдба. Е та нищо. Няма лошо.
Идва нов ден, идва нова вечер и разбираме все повече за заобикалящите ни разкоши. Един нов начин да задоволим както суетата така и егото си. Откриваме нови подходящи комбинации, коя от коя по-подходяща. Изпадаме в захлас всеки изминал миг. Нямаме нужда от нищо повече. Имаме точно това, което ни трябва. Малко или много бързаме, малко или много мислим, много или малко се наслаждаваме на това, което се опитваме да си заслужим.
Прегръщаме щастието, усмихваме му се. Тогава и то почти сигурно ще ни отговори със същото.
Сигурно ще има какво да пипнем тук-там, но няма да е фатално. И да не – пак ще му се радваме и ще се опитваме да го ценим максимално
Да вдъхновяваме и да бъдем щастливи. Може би това иска всеки от нас, стига да мине достатъчно време за да го осъзнае..
"
петък, 12 юни 2009 г.
Успех с мисленето..
Малко зачестиха напоследък писанията, но ми е малко по-креативно. Предполагам няма и да се оплаквате от това така че, без повече овъртания.. enjoy
"Когато си мислим, че всичко свършва, това е по-скоро началото на нещо ново, което не е задължително да е край на нещо старо. Предполагаемо ще има дразнители, които ще се наложи да изтърпим за да можем да постигнем мечтите си. Преди изобщо да тръгнем на някъде ще трябва да се повъртим никъде. Един два пъти ще подминаваме правилната възможност, но това ще да е в резултат на това, че сме се поразсеяли в търсенето или моментно сме забравили какво търсим. В крайна сметка все ще се намери някой, който да бъде за нашата правилна посока, а от нас се очаква единствено да си спомним каква е тя и да го последваме. Веднъж там нищо няма да е на половина лесно, колкото си мисли, но изтърпим ли всичко ще си заслужава. И да нормално е винаги да имаме своите основателни страхове, забележки и съмнения. Те ще са плод на не достатъчно добро представяне на нещата от неподходящ за целта човек. Не трябва да ги пренебрегваме, но и не трябва да се осланяме на тях изцяло. Успеем ли да намерим златната среда между тези две, то предполагаемо ще си живеем живота – както сме мечтали. Или може би ще се събудим някой ден и ще обмисляме всичко онова, което е трябвало или можело да..."
"Мислим твърде много, но понякога само това ни остава – да мислим и да записваме всичко. Страхове, очаквания, радости, терзания. Мислите са най-страшното ни оръжие, един символичен нож с две остриета. Загубим ли мисълта си – лошо, загубим ли се в мислите си – лошо. Трябва ни време да намерим златната среда някъде между мисленето и не мисленето. Аз още не съм я отркил. Надявам се, че вие ще имате повече късмет. Успех с мисленето.. "
"Когато си мислим, че всичко свършва, това е по-скоро началото на нещо ново, което не е задължително да е край на нещо старо. Предполагаемо ще има дразнители, които ще се наложи да изтърпим за да можем да постигнем мечтите си. Преди изобщо да тръгнем на някъде ще трябва да се повъртим никъде. Един два пъти ще подминаваме правилната възможност, но това ще да е в резултат на това, че сме се поразсеяли в търсенето или моментно сме забравили какво търсим. В крайна сметка все ще се намери някой, който да бъде за нашата правилна посока, а от нас се очаква единствено да си спомним каква е тя и да го последваме. Веднъж там нищо няма да е на половина лесно, колкото си мисли, но изтърпим ли всичко ще си заслужава. И да нормално е винаги да имаме своите основателни страхове, забележки и съмнения. Те ще са плод на не достатъчно добро представяне на нещата от неподходящ за целта човек. Не трябва да ги пренебрегваме, но и не трябва да се осланяме на тях изцяло. Успеем ли да намерим златната среда между тези две, то предполагаемо ще си живеем живота – както сме мечтали. Или може би ще се събудим някой ден и ще обмисляме всичко онова, което е трябвало или можело да..."
"Мислим твърде много, но понякога само това ни остава – да мислим и да записваме всичко. Страхове, очаквания, радости, терзания. Мислите са най-страшното ни оръжие, един символичен нож с две остриета. Загубим ли мисълта си – лошо, загубим ли се в мислите си – лошо. Трябва ни време да намерим златната среда някъде между мисленето и не мисленето. Аз още не съм я отркил. Надявам се, че вие ще имате повече късмет. Успех с мисленето.. "
вторник, 2 юни 2009 г.
летни писания
Дойде и новият месец и новата креативна вълна. Така че е време да ви дам да почете малко. Звучат малко депресиращи, но какво да направя. Така се е получили. enjoy
"Понякога вършим такива безумни глупости. Дори ние самите не знаем как може да сме толкова морално тъпи. Всеки може да прави грешки, но всеки трябва да се опитва да ги избягва. Някои са провокирани от страх, други от неизвестността, която пак си е един вид страх.
Събуждаме се с крясък, страх ни е от праволинейността. Виждаме най-големите си страхове в едно при странни обстоятелства, но с ясно смисъл. И така пропъждаме хората, които ни обичат. Ядосваме ги, стряскаме ги, нараняваме ги. След като се събудим си казваме – Вече няма да ме е страх, вече ще направя всичко. Няма само да говоря за всичко, а ще го направя... Малко по-късно същият ден, пък правиш безумна глупост и се чудиш „Какво направих? Как ? Защо по дяволите?”. Трябва едно да ти стане ясно – Само с мислене не става. Ако ставаше само с мислене или само с гледане, кучето щеше да е най-големият месар.
"
"Всеки ден водим битки за различни каузи. Всяка война изисква своите жертви. Всяка жертва оставя своят белег. А всеки белег рано или късно излиза на яве. Раните и белезите могат да зарастнат, може и да си останат там. Понякога е въпрос на това как се грижиш за тях, а понякога просто на предубеденост.
И в крайна сметка водим война може би не за да сме по-щастливи, а за да сме по-малко нещастни. Всеки си търси начин. Не трябва да пита другите за такъв. Както се казва – Живеем заедно, умираме сами. За това изборите ни трябва да са единствено и само наши. Така няма да имаме право да обвиняваме когото и да е, в каквото и да е свързано с нас, ако разбира се сме имали въможността да променим нещо.
Всеки ден се заричаме да направим различни неща. Всеки ден стават все повече и изпълняваме все по-малко. Истинският ни стимул се крие някъде там. Ако спрем само да говорим, а почнем поне малко да действаме може би резултатите ни ще са толкова неочаквани, че чак ще си направим евалато, както се казва.
Обичаме всичко, мразим всичко. Толкова крехки сме ние всеки ден. Толкова бързо ни се менят настроенията. Бъркаме постоянно и понякога също толкова бързо оправяме грешките си. Нужно е само малко да помислим. Нужно е да не прибързваме. Нужно е, да бъдем себе си, дори самите ние да не го знаем. Нужно ни е да имаме вяра в утрешния ден, макар и да знаем, че понякога няма изгледи за такъв.
"
"Идея си нямаме от къде да започнем. Всеки път е едно и също. Всеки път се опитваме да направим нови избори и понякога успяваме. Тестваме както себе си така и другите. Някои избори ни се налага да вземем твърде рано. Разбираме други неща твърде рано. Осъзнаваме трети неща твърде рано. Мислим си че можем да решаваме вместо другите, но всъшност избора си остава единствено и само наш и за нас. Изричането на няколко благородни лъжи може и да доведе до нечие щастие. Щастие което си готов да поставиш над своято собствена изгода. Тогава можеш да се почувстваш истински благороден, по-малко щастлив и по-устремен към някаква неясна цел в живота.
Всичките ти идеи, всичките ти мечти ще се сбъднат рано или късно.. или поне по-важните, по-истинските. Единствено и само не трябва да спираш да опитваш. Дали ще се реализират днес или утре или след 10 години.. шанс. Добро или лошо стечение на обстоятелства както се казва. Понякога наистина няма какво повече да направиш. Колкото и благороден и отзивчив да си – това е. Ни по-малко ни повече.
Можем да сме сигурни единствено в това, че не знаем какво да очакваме. В това че всичко рано или късно се повтаря и потретва. Всичко е добре замаскиран фарс на нещо си. И че всеки човек греши. Понякога дори не може да имаш вяра на себе си, а понякога Особено на себе си.....
"
"Понякога вършим такива безумни глупости. Дори ние самите не знаем как може да сме толкова морално тъпи. Всеки може да прави грешки, но всеки трябва да се опитва да ги избягва. Някои са провокирани от страх, други от неизвестността, която пак си е един вид страх.
Събуждаме се с крясък, страх ни е от праволинейността. Виждаме най-големите си страхове в едно при странни обстоятелства, но с ясно смисъл. И така пропъждаме хората, които ни обичат. Ядосваме ги, стряскаме ги, нараняваме ги. След като се събудим си казваме – Вече няма да ме е страх, вече ще направя всичко. Няма само да говоря за всичко, а ще го направя... Малко по-късно същият ден, пък правиш безумна глупост и се чудиш „Какво направих? Как ? Защо по дяволите?”. Трябва едно да ти стане ясно – Само с мислене не става. Ако ставаше само с мислене или само с гледане, кучето щеше да е най-големият месар.
"
"Всеки ден водим битки за различни каузи. Всяка война изисква своите жертви. Всяка жертва оставя своят белег. А всеки белег рано или късно излиза на яве. Раните и белезите могат да зарастнат, може и да си останат там. Понякога е въпрос на това как се грижиш за тях, а понякога просто на предубеденост.
И в крайна сметка водим война може би не за да сме по-щастливи, а за да сме по-малко нещастни. Всеки си търси начин. Не трябва да пита другите за такъв. Както се казва – Живеем заедно, умираме сами. За това изборите ни трябва да са единствено и само наши. Така няма да имаме право да обвиняваме когото и да е, в каквото и да е свързано с нас, ако разбира се сме имали въможността да променим нещо.
Всеки ден се заричаме да направим различни неща. Всеки ден стават все повече и изпълняваме все по-малко. Истинският ни стимул се крие някъде там. Ако спрем само да говорим, а почнем поне малко да действаме може би резултатите ни ще са толкова неочаквани, че чак ще си направим евалато, както се казва.
Обичаме всичко, мразим всичко. Толкова крехки сме ние всеки ден. Толкова бързо ни се менят настроенията. Бъркаме постоянно и понякога също толкова бързо оправяме грешките си. Нужно е само малко да помислим. Нужно е да не прибързваме. Нужно е, да бъдем себе си, дори самите ние да не го знаем. Нужно ни е да имаме вяра в утрешния ден, макар и да знаем, че понякога няма изгледи за такъв.
"
"Идея си нямаме от къде да започнем. Всеки път е едно и също. Всеки път се опитваме да направим нови избори и понякога успяваме. Тестваме както себе си така и другите. Някои избори ни се налага да вземем твърде рано. Разбираме други неща твърде рано. Осъзнаваме трети неща твърде рано. Мислим си че можем да решаваме вместо другите, но всъшност избора си остава единствено и само наш и за нас. Изричането на няколко благородни лъжи може и да доведе до нечие щастие. Щастие което си готов да поставиш над своято собствена изгода. Тогава можеш да се почувстваш истински благороден, по-малко щастлив и по-устремен към някаква неясна цел в живота.
Всичките ти идеи, всичките ти мечти ще се сбъднат рано или късно.. или поне по-важните, по-истинските. Единствено и само не трябва да спираш да опитваш. Дали ще се реализират днес или утре или след 10 години.. шанс. Добро или лошо стечение на обстоятелства както се казва. Понякога наистина няма какво повече да направиш. Колкото и благороден и отзивчив да си – това е. Ни по-малко ни повече.
Можем да сме сигурни единствено в това, че не знаем какво да очакваме. В това че всичко рано или късно се повтаря и потретва. Всичко е добре замаскиран фарс на нещо си. И че всеки човек греши. Понякога дори не може да имаш вяра на себе си, а понякога Особено на себе си.....
"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
