8ми декември. Ден на студента. Ден, който повечето студенти свързват с нещо като състезание по пиене. И като цяло и не са далеч от истината. Аз лично имах щастието да празнувам 3 празника. Всичките с различни хубави моменти, но определено бих казал, че последният обра всички точки при каквото и да е положение. Благодаря на Никола, че ходатайства за мен и на любезната Мимс, която направи това реалност за нас.. както и на Елекс и Мишо, които ни приютиха.
Та последните 2 години идва един период от вечерта, в които творческото ми "Аз" решава да се отцепи от останалата неумряла, немъртво пияна част от хората и да направи някакъв опит да се ирази. Нещата не са нещо особено, имат добри моменти, но недоразвити.. Ето ги и тях
“Някога дори и добрите песни, които ни вдъхновяват не могат да влияат достатъчно. Влюбени или не. Пияни или просто мислейки се за такива. Какво искаме и какво получаваме. Живеем или съществуваме. Плащаме за своите грешки или живеем на гърба на чуждите. Не винаги може да обмисляме грешките си и дори безкрайни съжлаения няма да помогнат, тъй като всичко направено и казано остава. Кой гилотина желае – гилотина остава. Кой зло мисли – до край зло върши. Укора в сърцето остава и компромисите имат своят край. Блусът става чалга и приятното нещо, което вече неискам да познавам. Преминавайки през това замаяната глава от било то любов, алкохол или каквото и да е се опитва, да разбере своята грешка и въпреки това човек не може да оцени щетите, които е нанесъл. Едно лицемерие не би трябвало да повлияае на преценката ни за група хора. Та ти ако се чувстваш по-велик ще рече ли това, че ти владееш всички живи същества на Земята. Кой кому дава право да се разпорежда с чувствата ни, възприятията ни. Кое ни дава право да мисли кое е по-добре за другите. Е ти какво ? Винаги си по-умен от мен! Млък! Винаги какво мисля ли ? Млък! Къде ходя, какво обичам да правя ? Млък! Не по-скъпите неща определят качеството, а по-истинските “Благодаря и мерси казват се на всички омразата основа е на хорските привички." - 08.12.2007
“Въпреки всичко аз оставам ли.. Ли, ли, дали? Защо, как иначе. Въпрс, въпрос,въпрос. Чакаме ли отговор ? Защо не? Страх? Угризения? Някога, когато, защото.. Отговори.. Нужни ли са ? Ако все пак искаме да чуем нещо то на дали би било нещо, което обмисляме, тъй като ние вече сме премислили достатъчно незадоволяващия ни отговор. Макар непукисти, оптимисти, реалисти, песимисти – винаги можем да стигнем до неудволетворяващото ни „мнение”,”решение”... Както мога да летя, така мога да накарам теб да летиш, така и всички да забавят всичко в себе си и да се насладят на мигновеното щастие.” (всъшност тук имаше и малко повече, но е някъде на малките листчета предоставени ми с най-голямо удоволствие от Анджа и които си нямам и на идея къде са и как ще си ги разчета :D ) - 08.12.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар