сряда, 24 декември 2008 г.

Night in Nanera

За посветените...заглавието на поста може би трябва да достатъчно обяснително кога и как е писано това. И на въпроса им - Какво пишеш.. Е явно това съм написал. Мен лично адски много ми харесва какво съм написал (и хи хи хи хи), но за жалост няма да имам емоционалния заряд и лекота на мисълта за да го завърша.

"

Никога не виждам нещата, такива каквито искам да бъдат. Винаги -да, но никога - да. Какво ъъ? Да. Нещо като неразбирателство със самия мен. Защото наистина понякгоа важностите, които си придаваме ,не са нъжни. Вярвам, че можем да бъдем много по-очарователни, но въпреки ината си.. не можем да покажем това.. въздишаме, премисляме и.. както и да е. Песента е актулна, разговора е актуален, ти - за жалост, не. И това никак не би трябвало да е някаква морална пречка, тъй като.. времето загубено в глупости е моето истинско житейско време.. глупост.

Не те докосвам и не мога. Каква ли е посоката на живота ми сега? Ти ли беше, не беше ли, имаше ли, познаваше ли ме, аз.. такова намерение ли взех. Може би, не мога да споря с с блоговете, на твърде умни хора..

"

Няма коментари:

Публикуване на коментар