[6:14:53 PM] red flag каза: или както е казал георги господинов " ... защото бягството от думите е лесно , но как ще се спасим от онова което премълчаваме "
Понякога ние сме мъдрите, понякога друг може да го каже по-добре от нас и това да ни доведе до нови по-проникновени размисли. Искаме да кажем нещата така както са си, но никога не намираме думите. Няма правилни и грешни думи за нещо, което искаш да изживееш. Има само едни думи – твоите. Когато си ги спестяваш не постигаш нищо. Всички можем да се научим да бягаме. Аз, ти.. винаги можем да тичаме с бясна скорост, да не виждаме какво става около нас, да загърбим мислите си, да ги надбягаме, да ги изоставим назад . Но какво ли ще стане когато те се научат да ни догонват.ю? Когато се уморим от тичане ? Ще спрем ли тогава да премълчваме? Ще спрем ли да се страхуваме от собствените си мисли ? Ще можем ли някога свободно да изкрещим всичко онова за нас, което сме отлагали и отлагали.. Ще можем ли да усетим душевното удовлетворение да нямаме задръжки в ежедневната си реч. Да можем когато поискаме да кажем – „Обичам те, макар и да не го чувствам.”, „Забавно ми е да съм с теб и това ми е достатъчно.”, „Какво разбираш ти от сродни души, че си ми заговорил(а) така – всякаш си видял(а) всичко от света.” Неща, които си спестяваме за да няма недоразумения, небивалици, караници.. Понякога е наистина глупаво да искрен, но нима ние не сме едни оглупяли хора искащи малко повече внимание? Едни творци с вечно насочен среден пръст и дълбок непукизъм към обществото, което уж не ни разбира. Копнея за деня, в който няма да ми се налага да премълчавам и това да не кара хората да се чувстват неловко или обидени.
Весела нова година. :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар