четвъртък, 18 декември 2008 г.

Искрено и лично

Днещният ми скайп разговор с един от творците, на които наистина се възхищавам каква ясна и целенасочена мисъл имат. Имат един уникално по-добър изказ от моя, а именно това е което аз търся у един творец за да го прочета и да се опитам да вникна до колкото е възможно в неговото "нещо". Та на този творец му дадох да прочете най-искреното и непринудено нещо, което съм писал някога. Писал съм го преди 3 години и малко, но както събеседника ми каза.. явно някои от идеите още са актуални, за което се радвам... Та ме окуражи да съм поствал повече искрени неща и аз казах, че ще се постарая до колкото глупостта ми го позволява. (Защо глупостта ли... защото - ""Опасно е да си искрен, освен ако не си глупав." Д.Б.Шоу ) И ето и нещо, което написах преди 3-4 дни

"

Всичко винаги е било писано след някакъв прилив на енергия, най-често негативна. Но явно това е моят начин. Записвам моето „дежа ву”. Подреждам мислите си на хартия, за да мога да изпразня главата си за нови такива (може би). Най-вероятно нещо такова. Пиша и пиша. Чакам своята минутка слава. Чакайки я,.. май само това правя – чакам. Както някои хора казват – „Ако те болеше колкото те мързеше да беше умрял.”. И в известен смисъл наистина става нещо такова. НЕ съм постигнал нищо кой знае какво, но пък с разрухата му и с обидите добре се справям. Всеки ден си казвам – стига, не трябва така повече и всеки ден е – утре. А ако няма утре, ако този поток спре, тогава какво ми остава – омразя и неблагодарност. Би трябвало да съм по-способен от това, нали ? Но вече всъшност мога само да гадя. Успея ли да надскоча мечтите си, значи тъкмо започвам да живея.

"

Няма коментари:

Публикуване на коментар