"
Тръгнах насам с една мисъл, но изведнъж – вече бях тук, със съвсем друга. Макар и бавно нещата покрай мен се смениха безпаметно много. Искам да не забравям, да помня, но все се случва, че виждам неща, не ми понасят на зрението и на психиката. Макар и очите да ми се затварят, все пак това е момент на пробуждане, осъзнато самосъхранение. Не ми приличало да се правя на непукист, но.. какво друго ми остава понякога ? Може би само тази доза себеуважение, самосъхранение наречена – непукизъм. Искам да вярвам, искам да мога, искам да не греша, искам да искам, искам ако мога, искам за да мога, искам само едно нещо..,искам да не губя, искам да ми е трудно.
"Следва продължение, задължително. Но е късно, спи ми се и утре имам още лична драма за дооправяне :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар