Дали е искрено и лично :) ?

След 2 дни прекарани в този иначе уютен град Пловдив, отново изпитах "писателска" нужда. Липсата на компютър и каквато и да е техника покрай мен явно ми действат творчески и същото така и по други не много благоприятни начини, но да не задълбаваме излишно. Та снощи след като се прибрах в 1.05 а.м. реших, че е дошло времето да напиша нещо преди лягане. Много си харесвам финала.. като цяло другото не е кой знае какво, но финала е много як.. :D :D .. и е пряко свързан със средата на "нещото"

"Хора и други хора. И човеци. Приятели. Познати. Всеки има свои граници, дефиниции, рамки за хората. Моите може би са прости, елементарни, ограничени, но въпреки това – сдържани. Никога и никому не мога да нарека приятел, преди да сме преживели нещо наистина емоционално стойностно. Това „емоционално” не мога точно и аз да знам как да дефинирам .. като загадка ли като условие ли. Т.е. какво трябва да направи човек за да е достатъчно за мен :).. Човек сам избира пътя си, по който да гради битието си и в определен момент нямам нищо против, аз да съм част от него, но тази част трябва да бъде твърде убедителна за да ме подтикне да градя история с „него” . Винаги изпускам важни частици. А „изпускам” е понятие с много вариации. Понякога мисля твърде много и мащабно. Понякога си затварям очите за очевидното. Понякога в стремежа си да имам нещо, почвам да се отдалечавам от тази си цел. Понякога имам нещо, което дори не осъзнавам какво се крие в мен и просто иска да бъде оценено. А понякога просто изпускам мисълта си и се отнасям някъде другаде."