Низ от истини

Няколко сравнителни скорощни събития и някои не толкова такива.. ме провокираха да напиша следващото нещо. Малко бях изгубил пътя на вдъхновението, но то идва под различни форми винаги, така че надявам се да мога да пиша и за напред. Вече добивам мисъл, на която вместо запетая мога да сложа и точка и да е завършена. Осъзнавам, че не е задължителна риториката в речта, за да бъде тя по-цветуща. Това е едно от писаниците ми за истините.. enjoy

"Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наиситна говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да я измериш. Не можеш да дадеш определение за нея. Тя надделява над надеждата, която все пак остава, но е някъде твърде бледа. Двете са несъвместими – като вода и олио.
Всеки ден се сблъскваме с истините за нас и за околните. Всеки ден пренебрегваме и почти всички от тях. Всичко с времето си. А дали всеки ден е един ден по-малко или един ден повече. Това е истина, която сам трябва всеки да намери за себе си. Дали яркия залез е предизвестие на бурни емоции или е просто предшественик на още една самотна вечер под звездите.
Истините идват под всякаква форма и по всяко време. Понякога са тъжни, понякога брутални, а понякога просто ни носят наслада от това да бъдем живи. Не във всички очи ще виждаме пламнали клади и не всяка усмивка ще бъде ярка като месечина. Самата истина е самият живот, а ние сами трябва да го намерим и да го приемем и осъзнаем.
"