Идеите за миналото, бъдещето и.. още нещо

Понякога сила на хубост не става, но не пречи да се опитваме да бъдем хубави. Това е метафора и за писането ми. Не винаги се получава, но не трябва да спирам да опитвам - right :) ? .. Ето и един от тези опити, които написах сега (4.00 P.m. часовникът на самият блог е доста странен.. :) ) enjoy



"Стоя си. Чудя се какво да правя. Пускам си любимата музика за момента. Пиша си с хора, които отдавна не съм чувал и ми е безкрайно приятно да обменим идеи и случки за живота, който не сме имали, за живота ни които се в завъртял шеметно и вече сме на по двайсет и няколко, случило ни се е толкова много, а всъшност знаем толкова малко за него.
Идеалите ни са други, стилът ни, начинът ни на живот е друг. Обичаме да си припомняме добрите моменти прекарани едни с други. Разглеждаме всичко от горе до долу отново и отново и когато му дойде времето откриваме онова, което ни е нужно. Затваряме една страница и отваряме нови две, а когато затворим тези две, искаме да прелистим назад и да намерим и да допишем старата страница.
Днес на веднъж ми се случи да попадна на няколко мъдри мисли. Една от тях беше, че не е важното не е до това с кого, а до това – кога. Сигурно съм го чувал и преди. Вие също, но явно точно това е било за мен – „кога”-то. Повлия ми креативно и ме накара да се замисля дали наистина нещата, които пиша в един момент звучат по един начин, а в друг по съвсем различен. Взимайки опита на близките ми май е така. С различните хора около нас разбираме света по различен начин.
Да се върнем на страниците, които искаме да допишем. Ако на времето не сме били добри писатели, ако сега се чувстваме доста по-уверени в уменията си, дали трябва да се опитваме дори не да допишем, а да пренапишем цялата си история, хронология или каквото там би било. Може тази информация да я няма вече, може и страниците да се слепнали една за друга или с времето всичко да е изгнило и изгубено вовеки.
А може би живота и случките ни винаги ще ги възприемаме като метафори, а не като нещо, което можем да изкажем на глас и това ще пречката ни да гледаме в бъдещето. Може би един поглед в миналото, ще преосмили идеята ни за бъдещето, но това не трябва да се разбира, че ако гледаме твърде много в миналото, ще имаме твърде много идеи за бъдещето. А когато не знаем какво да правим.. просто отваряме нова страница и започваме от начало..
"