събота, 21 февруари 2009 г.

Life is life

За миналото нещо нямах време за редакторска вметка, тъй като трябваше много на бързо да станат нещата, но може би за това тук ще си наваксам. Така. За осъществяването на последната публикация искам да благодаря на ДжиДжи, чиято помощ в преписването на електронен носител бе доста полезна. Второ искам да благодаря на себе си, че все още се опитвам да пиша, макар и понякога не особено сполучливо, но всеки трябва да има своите падения и възходи. Иначе не става. И така.. Написаното е нещо си там за живота. Знаете ги как са нещата, няма какво да ви ги обяснявам.. еnjoy

"Четем, препрочитаме, търсим. Слушаме, може би чуваме, търсим. Правим още много неща за да опитаме да открием ново “аз”, нова страница на книгата на жибота ни.
Всичко днес се мени така енергично и ние оставаме една малка прашинка, търсеща други такива искащи да се присъединят една към друга и да станат нещо голямо. Но знае ли се вятърът на небивалиците къде ще ги отведе.
Всеки ден чуваме думи, които в продължение на времето са изменили своето значение и някое съвсем друго е заменило тяхното място. Случва се да искаме да върнем значенията на някои значими неща, но, уви, волята и ината, освен, че понякога не са полесни, ами и нямат нищо общо с надеждата, с която много често ги бъркаме и това “искане” е тяхното олицетворение.
Смешно е как даваме странни значения на думите и на някои от тях, които мислим, че ни определят отдаваме по-голяма важност. Или пък когато се запънем, че нещо е така, а не иначе, както почти всички ни казват че е, също се получава странна комбинация от думи, смесена с мисли и чувства.
Отърси се от всичко, поогледай се, прочети нещо, ако искаш напиши нещо и тогава ако искаш - търси."

Няма коментари:

Публикуване на коментар