Нова седмица, нов късмет

И така. Отново дойде краят на "работната седмица", отново имам достатъчно време да постоя пред компютъра и съответно време за моето блог. И ако съм писал нещо през седмицата на хвърчащи листи или пък в специалната тетрадка отредена за мъдрите ми мисли - първо да бъдат преписани и съхранени в word-овски файлове и след това доста евентуално публукувани тук. Тази седмица малко се поразболях или ме поразболяха, няма значение, подробностите нямат значение. В случая важното е двете неща, които ще ви дам да прочете, които съм написал. Може да се нарече The depression week, макар че реално само последните 2 дни са ми такива, защото като съм болен и ми е отпаднало малко на такова ме избива. Не съм им мислил заглавия. Това оставям на вас. И така без повече празни приказки... еnjoy
"Идва времето когато всеки иска да остане сам за известно време. А под сам трябва да се разбира не само физически сам или сам като английското “single”, а сам с мислите си. Един малък и прост момент от вечността, в който чуваш светлината и виждаш времето. Не ти остава нищо друго освен да бъдеш себе си. Да бъдеш далеч от всичко, което ти е пречило през натовареният ден, дни, недай си боже месеци. Най-сетне да можеш да имаш нирваната, за която отдавна мечтаеш. Тогава няма нужда да мислиш за „ние”, „теб” или каквото е друго, дори за „мен”. Ако се нуждаеш от нещо, то би било още малко време прекарано така. Няма липсващи части от уравнението на живота, няма и излишни – всичко е сведено до простоватият момент на твоята „среща с тишината”.
Можеш да огледаш всичко, можеш да се втренчиш в нещо и не е задължително то да означава нещо. Щом мислите ти са изцяло потопени в момента на тишината, всичко друго не е от чак такова значение, поне за сега.
Не е нужно постоянно да се въртиш около една идея или да търсиш значението и поуката от мислите си. Не е нужно да обмисляш и последствията, когато още нищо не е направено. Нужно е само да спреш да мислиш за момент и да почнеш да слушаш и да се наслаждаваш на това, което се опитваш да си забраниш.
"

"Спираме дъха си по безброй много причини. Веднъж да не се удавим, друг път да не се надишаме с нещо отровно, а някой път когато видим човек, който най-малко очакваме. Явно спираме да дишаме поради някаква наша защитна реакция. Искаме да се предпазим от нещо, което знаем как ще завърши. Тези неща няма да се променят с времето, както и ние самите не искаме, но търпим промяна.
Страхуваме се от мислите си, бягаме от чувствата си и говорим все за едни и същи неща. Сякаш сме обсебени, сякаш имаме фикс идея да вършим едно и също. Не винаги търсим положителните неща, до които можем да се докоснем. Всяка монета има две страни и е въпрос на перспективно мислене коя виждаме и коя искаме да видим.
Всеки търси своята малка утопийка, само че някои са забравили как или какво точно търсят. Много идеи, много мечти и в крайна сметка той си налага една крайно далечна цел, нямаща нищо общо с предните идеали и продължава сляпо да вярва в нея и да изпуска онези неща, за които е мечтал. Кой е „той” – аз, ти, ние може би? Има ли значение ако съм прав ?
Някъде там ще предизвикаме съдбата и тогава.. даже не тогава, а още сега трябва да се запитаме „Готови ли сме да го понесем?”
"