понеделник, 29 юни 2009 г.

Странно, Седларов, странно.

Ами деца, порастнали деца, не толкова деца.. какво да ви кажа, днес явно ми е продуктивният ден. Две неща за едно денонощие на фона на едно-две на месец си е направо екстра. Малко по-мрачни, но все от някъде трябва да се почне. Няма как. enjoy
"Погледът в нищото. Всеки го знае. Всеки е минал през него. Какво е той? Може би ти се спи. Може би просто виждаш нищо. Може би просто не искаш да виждаш нищо. Всеки път ще е различен, всеки път няма да е на хубаво.

Понякога се замисляме какво означава, понякога просто ни е все едно. Това колко ни е грижа, май не зависи само колко много държим на човека, а и как сме в момента. Или реално ни се иска да вярваме, че това е така. Хубаво е да знаем, че не сме достигнали до границата, в която действаме машинално, защото понякога само това ни остава – емоцията, колкото и наивно да звучи. Понякога, понякога – само на нея можем да се опрем в момент, в който друго не би ни помогнало.

Дори обичайки с празния поглед, дори обичайки до глупост, май ни е писано да обичаме. Дори изрудясвайки в това, дори и повтаряйки думи, които сме чули много пъти преди това, ние си държим упорито на убежденията и това си е то. НЕ обичаме да ни подценяват, никак даже. Да ни слагат граници, тъй като вселената и човешката простотия нямат граници, но за вселената никой не може да е сигурен. Не че е задължително това, което правим да е простотия, но просто не обичаме границите, в какъвто и да е случай. Не е лошо от време на време някой да мисли вместо нас, но не е лошо да ни остави понякога да мислим и самостоятелно, що се отнася до общото благо - било то понякога и лично нашето си благо.

Уморени сме, заспиваме, но с надежда. С надежда, че утрешният ден ще ни донесе поглед изпълнен с надежда, лице с грейнала усмивка и нещо хубаво, каквото и да е..."

1 коментар: