"Не знам дали със сигурност е така, но все си мисля, че доста от великите неща, великите открития са плод на нещо малко и добре задействало се въображение. Да вземем един Архимед и една вана. Кой би се сетил. И всякакви такива други малко неща, които днес ни помагат. Та и ако ние, аз, ти, ... , се научим да виждаме многото в малкото, искрено вярвам, че можем да сътворим едно ново бъдеще, едно ново време на морален възход.
Не винаги е нужно да погледнем в огледало за да видим себе си. Въпроса, колкото и неясен да изглежда сега е – Какво ще направиш след като се взреш в себе си? Това че се обичаш безумно, дали е достатъчно ? За момента – може би. За по-нататък – едва ли. И след тези два, три въпроса почват да следват редица от други, за които още нямаш отговор, а се налага да дадеш. Освен вярва в себе си и вярва в малките неща, простите истини и всичко това, което осмисля поне малко днешния ти ден – на друго не можеш да имаш вяра. Бъдещето е в бъдещето. Няма лошо да вярваш в него, няма лошо да го насърчаваш или да го мотивираш по някакъв незнаен начин, стига да знаеш, че поне за теб си заслужава.
Дори понякога брутална – реалността е реалност. За това всеки е свободен да живее в своя собствена, стига да не е в твърде голям конфликт с останалата част от реалността."
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Истината, е че повечето от великите отркития не са били замисляни като такива, а са следствия на упорита или случайна работа. Врътката е да си отваряш очите, защото само те могат да видят гения. Аз цял ден стоях под ябълковото дърво и нито една ябълка не падна.
ОтговорИзтриване