вторник, 2 юни 2009 г.

летни писания

Дойде и новият месец и новата креативна вълна. Така че е време да ви дам да почете малко. Звучат малко депресиращи, но какво да направя. Така се е получили. enjoy

"Понякога вършим такива безумни глупости. Дори ние самите не знаем как може да сме толкова морално тъпи. Всеки може да прави грешки, но всеки трябва да се опитва да ги избягва. Някои са провокирани от страх, други от неизвестността, която пак си е един вид страх.
Събуждаме се с крясък, страх ни е от праволинейността. Виждаме най-големите си страхове в едно при странни обстоятелства, но с ясно смисъл. И така пропъждаме хората, които ни обичат. Ядосваме ги, стряскаме ги, нараняваме ги. След като се събудим си казваме – Вече няма да ме е страх, вече ще направя всичко. Няма само да говоря за всичко, а ще го направя... Малко по-късно същият ден, пък правиш безумна глупост и се чудиш „Какво направих? Как ? Защо по дяволите?”. Трябва едно да ти стане ясно – Само с мислене не става. Ако ставаше само с мислене или само с гледане, кучето щеше да е най-големият месар.
"

"Всеки ден водим битки за различни каузи. Всяка война изисква своите жертви. Всяка жертва оставя своят белег. А всеки белег рано или късно излиза на яве. Раните и белезите могат да зарастнат, може и да си останат там. Понякога е въпрос на това как се грижиш за тях, а понякога просто на предубеденост.
И в крайна сметка водим война може би не за да сме по-щастливи, а за да сме по-малко нещастни. Всеки си търси начин. Не трябва да пита другите за такъв. Както се казва – Живеем заедно, умираме сами. За това изборите ни трябва да са единствено и само наши. Така няма да имаме право да обвиняваме когото и да е, в каквото и да е свързано с нас, ако разбира се сме имали въможността да променим нещо.
Всеки ден се заричаме да направим различни неща. Всеки ден стават все повече и изпълняваме все по-малко. Истинският ни стимул се крие някъде там. Ако спрем само да говорим, а почнем поне малко да действаме може би резултатите ни ще са толкова неочаквани, че чак ще си направим евалато, както се казва.
Обичаме всичко, мразим всичко. Толкова крехки сме ние всеки ден. Толкова бързо ни се менят настроенията. Бъркаме постоянно и понякога също толкова бързо оправяме грешките си. Нужно е само малко да помислим. Нужно е да не прибързваме. Нужно е, да бъдем себе си, дори самите ние да не го знаем. Нужно ни е да имаме вяра в утрешния ден, макар и да знаем, че понякога няма изгледи за такъв.
"

"Идея си нямаме от къде да започнем. Всеки път е едно и също. Всеки път се опитваме да направим нови избори и понякога успяваме. Тестваме както себе си така и другите. Някои избори ни се налага да вземем твърде рано. Разбираме други неща твърде рано. Осъзнаваме трети неща твърде рано. Мислим си че можем да решаваме вместо другите, но всъшност избора си остава единствено и само наш и за нас. Изричането на няколко благородни лъжи може и да доведе до нечие щастие. Щастие което си готов да поставиш над своято собствена изгода. Тогава можеш да се почувстваш истински благороден, по-малко щастлив и по-устремен към някаква неясна цел в живота.
Всичките ти идеи, всичките ти мечти ще се сбъднат рано или късно.. или поне по-важните, по-истинските. Единствено и само не трябва да спираш да опитваш. Дали ще се реализират днес или утре или след 10 години.. шанс. Добро или лошо стечение на обстоятелства както се казва. Понякога наистина няма какво повече да направиш. Колкото и благороден и отзивчив да си – това е. Ни по-малко ни повече.
Можем да сме сигурни единствено в това, че не знаем какво да очакваме. В това че всичко рано или късно се повтаря и потретва. Всичко е добре замаскиран фарс на нещо си. И че всеки човек греши. Понякога дори не може да имаш вяра на себе си, а понякога Особено на себе си.....
"

1 коментар:

  1. Абсолютно съм съгласна за това за щастието и собствената изгода... и иначе като цяло ми харесва.. пиши още :)

    ОтговорИзтриване