неделя, 5 декември 2010 г.

Само..какво

Вчера имах интересна, задълбочено интелектуална среща, на която бяха анализирани доста проникновени размисли за бита, интелектуалната деградация и т.н. Единият ми събеседник ми зададе интересна тема за писане. Самоубийство. Ей това написах аз на примависта. enjoy...

"Самоубийство. Точка. Звучи ми малко повече като многоточие. Няма как де. Всеки ден се самоубиваме и самоунищоваме по малко. Сами избираме своята отрова. Но пък я приемаме и това ни прави по-малко нещастни. Има какво още да се иска, но Раят може да почака. Има достатъчно от него и тук. Всяко ново самоубийство, води до появата на една нова перспектива за деня.
Трудно е да се каже какво точно му е хубавото на този избор. Но за да го има като опция значи има своят чар. Би било чудесно обаче той да остане дълбоко скрит за нас.
Не знам дали има философски поглед над всичко това. В опита си да запазим добрия спомен за миналото, лишаваме себе си от бъдещето. Кому е нужно ? Защо това убийство на емоцията ? Огледай се, ослушай се и ако я няма, тогава премини нататък. Забрави вечността и приеми днешният ден, толкова хубав колкото е. А утре още по-самоубийствено се хвърли в океана от емоции.
"

1 коментар: