вторник, 28 декември 2010 г.

They call it - perfect match. We call it - coincidence. She call it - faith. I call it luck.

Докато се прибирах снощи към нас и нямах как да си запиша мислите някъде, тъй като дори и батерията на гсм-а ми ме остави, ми дойде тази мисъл в главата. За мое щастие я запомних и веднага я записах, докато не изчезне в безкрая. enjoy...

"Едната гледна точка – невъзможна. Хората около нас понякога виждат неща, които ние не можем. Но пък и виждат такива, които са много далеч от реалността. Те му казват „перфектно съвпадение” (perfect match). Там идва нашата гледна точка. Ние искаме и виждаме много по-малко, но пък много по-дълбоко. Ограничени в неограниченото. Свободни да виждаме, макар и заслепени. Ние му казваме „просто съвпадение” (coincidence). Тъй като не всичко е едно цяло има освен общи гледни точки, поне две индивидиуални моята и нейната/неговата. Нейната/неговата гледна точка. Тя/той вижда това, което изнася. А гледа да й изнася по-романтичната неща на нещата. За това и отговорите са по-прозрачни, по-незадоволяващи, но пък временно доста по-красиви. И именно заради това тя/той го наричат „съдба”(faith). И идва моята/твоята гледна точка на нещата. Аз и ти приличаме малко на „ние”. Не мога да видя всичко, което става около мен. Мога да имам реална престава за нещата, до толкова до колкото съм решил да се задълбоча. Този избор е малко труден, защото когато почна да ровя по-дълбоко рядко откривам нещата, за които съм тръгнал и леко се разочаровам. За това понякога обичам да си стоя отгоре. Аз му казвам „късмет”(luck). "

Няма коментари:

Публикуване на коментар