вторник, 2 ноември 2010 г.

Писателски клуб "Малко емо" Кръстец

Имахме една интересна авторска вечер, да не кажа сутрин. Благодаря, за което на Ники и Наталия. Ами..enjoy...

"Летим. Летим. И кацаме. Искаме да полетим. А дори не подозираме колко малко ни дели от шеметния, безмоторен, безумно опасен и въпреки това кратък и красив полет. Малки неща и още по-...големи нови значения на „удивление”. А пък ако в нашия си полет срещнем нечий друг, какво по-подходящо да полетим заедно, било и то както знаем за кратко, но пък за много хубаво.
Сигурно ще поставим много многоточия от полет до полет, но след това следват няколко хубави изречения. Несвързани, неразбрани за повечето хора, но пък наши си. Незаменими. Неповторими .. силно казано, но пък защо не ?
Ще се лутаме, ще се лутаме. Ще обещаваме, но колко ще изпълняваме ? Ще си задаваме екзистенциални въпроси, но кой знае на колко от тях ще намерим задоволяващ ни и адекватен отговор. Всеки ще има какво да каже. Все ще имаме въглени за разпалване, огън за поддържане. Или иначе казано нещо, което да ни интересува достатъчно много, за да отделяме времето си специално за него. А времето си е наше. И се случва така, че другите крадат от него. Понякога с наше позволение, понякога без. Но пък сигурно ще е за добро.
Знаем, че ненаказано добро – няма. Въпреки това, доброто си го вършим и нека пък да сме най-лошите и най-„наказаните”. За едните усмивки чужди най-доброто ще дадем.
Все някога ще надникнем в нечии чужди мечти и идеали. Какво ли ще открием там ? Дали ще ни хареса ? Дали ще можем да шепнем в ухото на фантазиите чужди ? Само онова... времето знае. Само то ще каже. Единственото е....
"

2 коментара:

  1. Странна е първата ми асоциация - уморени крила небето не достигат... те угасват над бяла дъга...

    ОтговорИзтриване