За шаха и живота

Човешките мисли и взаимоотношения са като една игра на шах. Аз правя един ход, човека от среща прави един ход. И така се редуваме. Ход след ход, ден след ден. Правим малки стъпки очаквайки големия сблъсък. Очакваме размените, офицер за офицер, кон за кон, офицер за кон.. До тук добре, всички сме на равно. Няма ощетени. Дали обаче играем за победа? Или за равен ? Това ще разберем в края на играта. Когато всичко е претрупано и няма от къде да минем, прескачаме в мислите си като кончетата. Но също като тях не скачаме никога по права линия, а някъде малко по в страни. Колко е опасно това за нас или за човека от среща, те първа ще се види.

С течение на играта вече сме разменили доста фигури, но най-вероятно някой е с една пешка напред. Една пешка, която в началото на нашата игра не значи нищо или поне така си мислим. Но след като сме разменили нашите най-силни фигури – цариците (тайните ни ), топовете (стълбовете в нашата игра – споделените мигове), офицерите (бързите първи и втори впечатления, които си правим) и конете ( кривите пътечки, по които поемаме в опит да разчупим ситуацията) ни оставят само онези малки незначителни пешки. Те са онова, което ще реши съдбата ни. Ако сме до тях може и да спечелим, ако пък сме до чуждите, може и да сме на равно. Животите ни са се превърнали в игра. Дали на шах не знам. Знам, че малкото камъче преобръща колата.