сряда, 9 октомври 2013 г.

Цената ни

Цената на хората. Какво е тя, каква е тя? В най-ранна детска възраст, всички сме безценни. Всички сме равни. Всички ревем, всички искаме, всички се усмихваме без да знаем защо. Никой от нас си няма и понятие, че някой ден някой ще го оценява. И идва един слънчев ден, в който разбираме, че някой ни цени. Цени ни за това, което сме. Тогава мозъкът ни започва да работи по друг начин. Сякаш това, което сме вече не е достатъчно. Трябва да имаме още от себе си, трябва да „повишим“ цената си. И не, не е никак лошо. Сега имаме цел искаме все повече допълнителни качества, които трябва можем да изградим единствено с опит и знания. Така малко по малко променяме мирогледа си и съответно и цената ни се мени. Всеки ден я търсим и се опитваме да я измерим и ако не можем просто си я създаваме. Създаваме си посока. Нова посока на мислене, на действие, на живот. Тъй като движение е равно на живот. Спрем ли да се движим и живота свършва. Колкото повече се движиш, толкова повече се развиваш и съответно ставаш толкова по-ценен. А колкото по-ценен си станал толкова повече хора виждат части от теб. Намират себе си в тях, но малцина могат да видят всичко. Това разбира се е ако ти самият можеш да се видиш изцяло. Ако не можеш, значи не трябва да бързаш всички да узнаят истинската ни стойност. А ако това, което пасва „ като по мярка“ на истината, което е изгодна за теб.. не вярвай на очите си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар