Днес се подсетих за едно от първите ми по-сполучливи и силни писания. И си мислех, че и преди съм го поствал, но се оказа, че май май не съм. Ако съм, енджойвате го пак. Винаги е актуално. То и още едно друго, пълна негова противоположност са писани в разстояние 2 минути едно от друго. Писани в далечната 2005та година. enjoy... "
Втори шанс... А дали наистина има такова нещо ?! Дали просто не е една илюзия, която си създаваме за да намалим болката в себе си. Винаги е по-лесно да кажеш : “Другия беше виновен, не мога да направя нищо повече.” Но и това почти винаги се оказва илюзия. Просто не си устроен така.. Не можеш да забравиш реалността, да забравиш онова, което е било и онова, което ще бъде. Знаеики всичко това ти все пак продължаваш да упорстваш, да увеличаваш страданията си, опитваики се да ги намалиш...
Човек-утопия. Човек, който знаеш, че не можеш да имаш или вече не можеш да имаш поради това и онова, поради този и онзи. Ти продължаваш да раздаваш ли раздаваш частици от себе си. Взимаш други ако ти се дадат, ако ли не – отваря се празнота в теб. Празнота, която вече няма как да запълниш. Лицето ти става студено, без грам емоция. Очите ти стават празни. Усмивката ти студена и през зъби. Започваш да се разхождаш като призрак по улиците. Нито виждаш хората, нито те теб.
Риск печели, риск губи.” Така казват хората. А дали наистина има “риск печели”, ако има защо тогава никой не се пробва ? Остават си без риск, не губят евентуално нищо, но и не печелят нищо... Може би пък емоциите не могат да се споделят напълно никога. Може би пък винаги не получаваме онова, което ценим и желаем, а онова, което ни желае и цени. Така обаче пак липсва емоцията и от двете страни едновременно. Пак има наранени, пак чакаме своя втори шанс. А някой наистина може ли да ми каже дали “ Има ли втори шанс или това са само слухове, подхвърляни от хората, на които такъв вече не им трябва?”
"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
" Вторият шанс като цяло е нещо относително и изключително много зависи за какъв тип ситуация и за какъв вид втори шанс говориш... За мен лично се открояват два вида- такъв,какъвто трябва и такъв, какъвто не трябва да дадеш.
ОтговорИзтриванеСъществуват такива редки ситуации,където любовта и привързаността на двама души е достатъчно взаимна, имат достатъчно сходни характери и са способни да направят достатъчно компромиси, за да могат наистина да си дадат втори шанс.
Аз лично съм скептик, и не вярвам много във втория шанс. За мен той е отчаян опит да изпиташ отново същите чувства, да се добереш до същите емоции, да усетиш същите невероятни мигове на щастие. Но на всички ни е ясно, че като го отскубнеш с корена, колкото и да го поливаш, няма да израсте пак .
А може би не трябва да търсим втори шанс? Защо просто не се радваме на това, което сме имали и да запазим хубавият спомен? Защо винаги трябва да продължаваме, макар да знаем че няма да стигнем до никъде? Дали има Втори шанс? Да,има. Просто са малко тези, успели да се доберат до него."