събота, 25 септември 2010 г.

Време някакво

Днес, тъй като работният ми ден беше значително съкратен се отдадох на сериали. То и времето си беше такова меланхолично. Направих един от любимите ми писмени миксове. Enjoy..

"Четеш, препрочиташ. Чудиш се дали това си ти, а дали пък не е някой друг? И след много чудене, спираш да търсиш смисъл и се оставяш на времето да те завърти безпаметно. Време четирилистно. Време в жълт плик със сърчица затворено. Време разделно. На времето зелено и пъстро, а сега черно и бяло на лист отекващо.
А с времето думите се променят. Но пак с различни думи казваш едно и също нещо. По различен начин, но пак тъй еднакво звучи. И да не звучи, пак е там дълбоко в нас ечи. Да можехме да го излекуваме, но не. „Тоз порок сърдечен е вроден и вечен.” Думи много. Хора много. Малко са единствено тези, които и пред, които те е страх да ги изречеш. Само, че не можеш цял живот да живееш в страхове.
Може да се инатиш като магаре, но с всеки изминал ден слънцето залязва две минути по-рано. И така докато се озовеш в мрачната зима. Ще се питаш какво стана с лятото и как точно пропусна есента. И само с чудене и маене, денят ще се съкращава не с две, а с двайсет минути. Докато на края уж ставаш сутринта, а то все още е нощ.
"

Няма коментари:

Публикуване на коментар