Чак пък и логика

Двата абзаца са писани пак по различно време. Напоследък май все така взех да правя. enjo...
"Не винаги е за хората, които остават. Не е и за тези, които си тръгват. По-скоро за тези, които са били някъде. Някъде до толкова, че да си спомняме. Не винаги ще си спомняме с добро, ала и не винаги ще помним. Когато си мислим, че знаем, то тогава то най-малко е така или се намира нещо, което да ни убеди в именно обратното, че няма нищо сигурно. Всеки от нас има своите малки неща, с които да предизвиква съдбата по свой си начин, а тя както знаем работи в много мистериозни насоки.
Събираме истории. Разказваме ги. Те стават други истории. Заживяват, свой собствен живот. Стават нечии други. И така ден след ден, всичко се променя с незначителни крачки. Крачки напред, крачки назад. И ако се следва логиката, трябва от това всичко напред-назад, да намерим равновесно средно положение. Ако ли не, явно логиката не ни е от силните страни и трябва да пробваме с нещо друго."